Няма съмнение – лошо е да се наднича в частния живот, да се коментират клюкарски лични трагедии (на знаменитости). Но пък и не е кой знае колко елегантно да се натяква, че това е лошо (и по този начин да се гради имиджи на честен гражданин / журналист).

Хубаво е да се защитават онеправданите (напр. несправедливо уволнените). Не толкова елегантно е, когато защитаваните са знаменитости. Желателно е да се погледнат рационално възможните аргументи на извършилите несправедливостта. Не би било лошо гилдийната солидарност да поотстъпи малко на по-заден план. А и да се погледне спокойно дали жертвата не разполага и с други опции за професионална реализация.

Хубаво е да се бунтуваш срещу статуквото, разбира се, че при полемика може и да позасилиш аргументите, а и да си позволиш някой ефектен жест. Досадно е, когато започнеш да се повтаряш.

Не ми изглежда добър тон да се изкарваш по-католик от папата и по-гръмогласен от, и аз не знам от какво, да кажем – от оратор на митинг или партийно събрание.

Желателно е да разполагаш с минимум познания по темата и нейното развитие, преди да вземеш думата.

Нарочно не назовавам конкретните казуси. Лаская се от мисълта, че констатациите са по-общи и ги надхвърлят.

• Предишна
• Следваща