(Рашко и Илия Блъскови)

Опозицията град - село присъства в българската литература през XIX и става особено актуална през ХХ в. Градът, сам по себе си и като литературен образ, съществува, разбира се, много по-рано, включително и на Балканите. Сред няколкото му интерпретации, познати в българската култура от Средновековието, а в други - и от по-рано, се откроява образът на Вавилон (градът) като блудница, която е греховна, злонамерена, враждебна и трябва да бъде унищожена. Друг интересен образ е завладяването на града (свой или чужд, покварен или свещен) ¹, обратният вариант - съграждането на града практически отсъства в българската култура преди средата на ХХ в., когато става актуална един нов вариант на изконния мит.

През Възраждането около опозицията град - село се изгражда една трайна мрежа от образи и внушения, която, разбира се, стъпва и на познатото от по-рано. Тази мрежа не е уникална и очевидно има своите по-ранни чужди образци. В нея градът се свързва с модерността, а селото - с традиционното и "патриархалното". Тази представа, споделяна практически от всички, има две ценностни интерпретации. Една оценява положително селото (струва ми се, че тя е доминираща), а другата - града. Тези интерпретации, които не винаги са осъзнати и експлицитно формулирани, а понякога дори са преплетени в странни съчетания, активно спорят помежду си, излагат аргументации, много често чрез (под формата на) литературни текстове.

Особено интересни са случаите, при които различните интерпретации възникват при сходни условия и се познават. Поне на пръв поглед подобен казус като че ли предлага книжнината на "съзвездието Блъсков". Видяна от към по-известния му представител - Илия Блъсков - констелацията може да бъде описана и така. Селото и селяните са изконна народна ценност, а градът и модерността са поквара и заплаха. Илия се вижда като носител на традицията, а бащата Райко (Рашко) е представен като свързан с полюса на града и, в някаква степен - като негова жертва. Илия не пропуска случай да заяви пристрастията си към селото. В спомените си записва как е отклонил покана на Ради Желязов Гиокчеренли да стане учител в овчарската махала на Шумен:

- Добре,[...] благодаря ви за тая чест, която ми правите, но аз се виждам, че не ще мога да навикна в град, окото ми е все в селото. ²

Другите синове, по-познат сред тях в предосвобожденския период е Димитър, в някаква степен също са представяни от Илия като по-близки до селото и традициите, въпреки че някои от тях са "по-градски" хора - Димитър учи в Одеса, по-малкият Андрей по-късно става генерал и т.н.

Това, разбира се, една крайно опростена схема, която най-малкото се нуждае от редица уточнения. Избистрянето й се затруднява и от множеството текстове, в които тя може да бъде търсена. А Ил. Блъсков, както е известно, е един много плодовит книжовник.

Рашко Блъсков

Илия Блъсков

Няколко неща пораждат допълнителни затруднения, но и провокират изследователя. Разполагаме с различни по жанр и начин на разпространение текстове - мемоарни творби, литературни опити, краеведски и исторически съчинения (повечето от тях публикувани приживе от авторите им), непубликувана лична кореспонденция. Гледната точка на Илия е достига до нас в множество различни текстове, писани и публикувани от него. Положението с гледната точка на Рашко е по-различно. Той също е автор на немалко текстове, но някои от пряко свързаните с предполагаемия сблъсък, са публикувани посмъртно и под редакцията на неговия син и опонент. Не са запазени и писма на Рашко, от които да се разбере неговата гледна точка, изказана частно. Недокрай изяснените въпроси около най-известната творба на съзвездието - "Изгубена Станка" (публикувана от името на Рашко, но смятана за произведение на Илия) - допълнително усложняват ситуацията. Известните ми запазени писма са от Димитър и от тях може да се съди за неговата гледна точка, за вижданията на братята му Георги и Илия и много по-малко - за гледната точка на бащата Рашко.

Както разбираме от запазените писма, идейният дебат има и лична битова страна, която не може да не му влияе.

Кои са основните текстове в този дебат и каква е личната основа зад тях.

От гледна точка на литературата най-важна е повестта "Злочеста Кръстинка" на Илия Блъсков, в която и най-ясно се заявява негативният образ на града. Положителният образ на селото присъства в огромната част от неговите многобройни текстове, които и поради техния значителен обем, не са разглеждани в пълнота от литературната история. ³ Ако се приеме доста убедителната теза, изказана отдавна и приемана практически от всички изследователи, за това че Рашко е прототип на Лулчо от повестта, запазените писма на Димитър до брат му Илия хвърлят допълнителна светлина върху реалните събития, използвани като основа за литературната творба. Заслужават внимание и представянето на някои от същите събития в чисто документалните текстове на Илия и в неговата повестта "Двама братя" (1888-1889, в която фигурата на бащата практически липсва, а антимодерните (ще рече - и антиградските) настроения са разгърнати. ⁴

Отношението на Димитър е пряко формулирано в писмата му до Илия. Изследователят би могъл да се запита и доколко неговият превод на "Беатриче Ченчи" (1874) от Франческо Доменико Гуераци (1804-1873) - важна фигура в италианското risorgimento - има отношение към семейната драма. Сюжетът на този популярен роман е свързан с престъпление на бащата спрямо децата. Достоверните събития, легнали в основата на творбата, са важен литературен сюжет, използван от П. Б. Шели (трагедията "Ченчи"), Стендал, Ал. Дюма ("Знаменити престъпления"), Юлиуш Словацки, О. Уайлд, А. Моравия; Ч. Дикенс разглежда живописна творба, посветена на Беатриче, дори Хемингуей споменава скандалната история.

Историята е следната: твърди се, че римският аристократ Франческо Ченчи изнасилил дъщеря си Беатриче пред очите на втората си жена Лукреция и я затворил. Тогава двете жени, подпомогнати от Джакомо, брат на Беатриче, и от Гуера, кандидат за ръката й, упояват и убиват Франческо. Престъплението е извършено през 1598, а по-късно Беатриче е издадена от предполагаем неин любовник и на следващата година е осъдена и екзекутирана заедно с брат си и мащехата си. Историята е изследвана детайлно от италиански историци, някои от твърденията остават недоказани, но сюжетът се оказва важен за романтичната и популярната литература. Евентуалната връзка на сюжета с конфликта в съзвездието Блъсков е сблъсъка между неморалния баща и нещастните му деца. В италианската история "злочеста" се оказва дъщерята Беатриче и, в по-малка степен - брат й. В българската реалност злочести се чувстват синовете, а в повестта на Илия - дъщерята Кръстинка.

Гледната точка на Рашко може да се потърси в неговата Автобиография, публикувана обаче от Илия. Една по-непопулярна хипотеза би я потърсила и в "Изгубена Станка", ако се приеме, че той все пак е нещо повече от издател на тази повест. Но дори и да е така, "Изгубена Станка" все пак е доста косвена реплика в диалога за селото и града.

Споменатите няколкократно писма на Димитър са известни на някои от изследователите (Д. Леков, Е. Налбантова), но те ги споменават, без да навлизат в детайли и в по-разгърнати опити за осмислянето им. Запазената кореспонденция започва през 1864 г., когато Димитър пристига от Одеса в Браила при баща си (при него е и по-малкия си брат Георги (Герчо) и заварва там нова жена - Гина (която може би не му е неизвестна от по-рано). По това време официалната съпруга на Рашко - Руска - майка на осем негови деца, е жива и живее в Шумен, вероятно при сина си Илия. Синовете са скандализирани и правят всичко възможно да разделят баща си и Гина, преди да се е разчуло. Стига се и до предлагане на пари, Гина поискала сериозната сума от 500 гроша...

В останалите текстове, поне в известните ми, сюжетът не присъства пряко. Той липсва в автобиографията на Рашко, а в "Злочеста Кръстинка" е трансформиран именно по посока на покваряващото въздействие на града, от който е привлечен Лулчо. Там става дума дори за публичен дом, но не и за трайна връзка.

Няколко думи за мистериозната Гина, за която се знае твърде малко. Писмо на Димитър от 25 окт. 1864 до Илия я представя по следния начин:

Тя е тука, да тя, оная проклета мъчителка на нашата младост. - Гина е при баща ми! Безчестна жена! Тя напусква, парясва ся във Варна с мъжа си, и без да помисли убийствените за нас следствия, спуска ся да търси и пригърни вторийт си мъж. Дохожда в Браила. Наш баща, победен от страстта си, забравя нашите сърдечни молби, забравя клетвата си, която даде при прощалната си целувка, страстта негова заслепява любовта към чадата си и са согласява да я устави; какво ще произлезе от това той не предвижда - той е заслепен. ⁵

Без да посочва източници, Ел. Налбантова, която май единствена я е споменавала, пише:

От спомените на съвременниците знаем, че тя му е била вярна съратница в трудния живот на печатар и издател. ⁶

С подобни думи С. Баева характеризира Катерина, която играе сходна роля в живота на П. Р. Славейков. Но това е в скоби. А и случаят е, все пак по-различен, Гина ражда на Рашко две деца - генерал Андрей Блъсков (1857-1943) ⁷ и Димка.

Но има и нещо друго, което си заслужава да бъде споменато. В автобиографиите си и Рашко, и Илия по сходен начин твърде бегло маркират браковете си, а и появата на децата (в автобиографията на Рашко са споменати само две или три от осемте му деца от първата съпруга). Няма как да не се види тук доста периферното място, което жената заема поне в публичната автобиография на мъжа от това време. И не само съпругата, но и майката - майката на Рашко (подобно на Софрониевата, а и Петко-Славейковата) умира рано и той само съобщава факта, много повече пише за баща си. Илия също не говори много за майка си в автобиографичните си текстове.

(Аз бях се вече оженил преди година и половина и имах вече първо дете - Илия.) ⁸

Да се опитам да обобщя. "Съзвездието Блъсков" е обединено не само от близките родствени връзки, но и от споделения общ интерес към книжнината. Същевременно в него има вътрешно противопоставяне, което има своето битово обяснение. Антагонистите в това противопоставяне - синовете Илия и Димитър, от една страна, и бащата Рашко, от друга, - обаче се различават и по отношението си към модерността, не на последно място по начина, по който двамата виждат града, противопоставен на селото. От гледна точка на литературната история, за която повестта "Злочеста Кръстинка" е важна творба (а "Двама братя" - творба, която очаква да бъде осмислена) първият проблем е каква е връзката между двата конфликта - мирогледния (традиционно срещу модерно) и битовия (новата жена на бащата). Как двата конфликта се преплитат, кое е доминиращото. Дали осъдителното от патриархална гледна точка поведение на бащата катализира, провокира или направо определя антимодерната тенденция в литературните текстове на сина; дали той не би бил по-"модерен", при един по-патриархален баща. (Да припомня в скоби, че конфликтът баща - син е архетипен, универсално разпространен и по-правило не е свързан с виновно поведение на единия или другия.) Друг въпрос - дали отдавна забелязаните различия между "Изгубена Станка" и "Злочеста Кръстинка" не са свързани с поведението на бащата и промененото отношение към него.

• Предишна
• Следваща