Някои лични пояснения за Обръщението на български историци, което убедено подписах

Обръщението е израз на несъгласие с една българска представа за Македония, която може да бъде определена като национален мит. (Напомням, мит не означава 100 % лъжа.) Поне в моите представи това не означава приемане на противопоставения му македонски мит за Македония. Той е друга тема доста коментирана на българска почва, понякога с разпален публицистичен патос. Този мит, македонският, също е мит, изграден, вероятно малко след български, по същия модел и със същите задачи.

Прочети още...

Самодисциплина и работа „въпреки“

...

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, ...

За съжаление, все по-малко с наука и все повече с бюрократична, офис и пр. работа. Въпреки че не заемам някакъв административен пост, извън това че съм редактор на списание „Литературна мисъл“. Проекти, отчети…

Две теми отдавна ме привличат, започнал съм ги. Едната е начините, по които се представят чужденките („чуждите жени“) в българската култура и какви идеологически конструкции стои зад това представяне. Другата е сложната и крайно противоречива личност на Светослав Миларов (писател и общественик от втората половина на ХІХ в.).

И едно важно за мен отклонение. Литераторите (в някаква степен и другите хуманитаристи) закономерно се занимават и с много други неща – литературна критика, публицистика, надникване в други дисциплини. И, на първо място, четене – максимално широк кръг от области. Отдавна съм убеден, че излизането от тясната специалност, а и от широката (филология) обогатява, разширява погледа, а и изследователския инструментариум.

Прочети още...

Дългият път към законността на новото време („Под игото“ и „Нова земя“ на Иван Вазов)

През 1886 Вазов бяга за няколко месеца в Цариград, след това се установява в Одеса, където пише „Под игото“. Романът е публикуван първо в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (Т. 1-3, 1888-1889), а няколко години по-късно и като отделна книга (1894) и почти веднага започва да се възприема като първото значително произведение от този жанр в българската литература, образец за висока национална класика, централна творба за българската национална митология, носител и дори създател на всеобщо споделено знание за себе си.

Прочети още...

Накратко за две братовчедки

 

Елена (1954 - 1996)

 

С Лени сме връстници, тя всъщност е първа братовчедка на майка ми, затова често се шегувах, че ми е леля, но е два месеца по-млада. Родена е в Пловдив и поради това сме се виждали много често, дори когато учеше в софийската художествена гимназия. След това по едно и също време бяхме студенти във Велико Търново, където тя учеше живопис. Беше затворена и необщителна, но двамата се чувствахме близки. В средата на 70-те комуникациите бяха доста по-сложни и повечето студенти периодично се отбивахме в пощата и подавахме поръчки за междуградски разговори. И мнозина забелязваха слабичкото русо момиче, което седи някъде в ъгъла на салона и тайничко прави скици на непознати. Тъй като са ме виждали да сядам до нея (май само аз го правех или само на мен беше разрешено), често са ме питали коя е тя.

Прочети още...