Истерията НАЦИД
Чувствам се провокиран да напиша няколко реда по един проблем, който ми се вижда важен, а остава в сянка. Но преди това се налага да маркирам няколко други, които ще изведа пред скоби.
Теория и практика на просвещенския брак 2: Никола Сапунов и Тодор Бурмов
Темата за семейния живот и интимните преживявания на възрожденците е интересна само по себе си, още повече – когато се свърже с книжовниците и се постави в контекста на творчеството им. Немалко от тях предлагат интересни казуси, които са леко изместени спрямо идеализираните представи за епохата и нейните първенци. Изследовател(к)ите на епохата с основание (но някога и не без известни увлечения) поставят акцента върху подчиненото положение на жената. Картината вероятно е по-сложна, наложеното от традициите подчинение поражда и ответни реакции. Но не затова е думата тук.
Чудомир и Сава Злъчкин. Раздалечаване
Миналата година предложих сравнение между Чудомир и Райко Алексиев, сега го допълвам с привличането на друг художник и сатирик - Сава Злъчкин (някъде във фона ще останат фигурите на Константин Щъркелов (р. 1989) и Александър Божинов (1878-1968), като се надявам така да достигна до една по-разслоена представа за популярната култура от първата половина на ХХ в., която няма как да заобиколи Борю Зевзека (1884-1944), Стоян Венев (р. 1904-1989), Илия Бешков (1901-1958) и много други.
Чудомир Сава Злъчкин
Негримирани свидетелства за близкото минало
Щях да сложа в заглавието „минало незабравимо“, но се разколебах - склонни сме да забравяме миналото, да изтласкваме някъде по-дълбоко в паметта неприятните моменти. Правим го като индивиди, подтикват ни да го правим и като общество, днес доста силно. Някои се съпротивляват на забравата, един от тях е Антоан Божинов. С тази книга, а и с цялата си дейност на професионален фотограф и изследовател.
От друга страна, не би било справедливо да се чете тази книга само като сбор от документи за миналото. Тя има по-големи амбиции. Първата от тях е да постави разглежданите явления в максимално широк контекст. Представянето на изявите на българските фотографи е предшествано от една сбита история на това изкуство в световен мащаб, или поне на някои от същностните му форми. Втората по-обща амбиция на труда е да предложи свое разбиране за това що е „субективен фотографски документализъм“, оттам – и да осмисли напрежението между документирането и субективността. Това напрежение всъщност е нещо универсално, то съществува при всички типове документи, фотографията предлага отлична възможност да си дадем сметка за него, да го осмислим. Не съществува абсолютно обективен документ – бил той снимка, рисунка, текст на международен договор, дори акт за раждане/ кръщелно свидетелство. Най-малкото оформянето на текста носи някакви внушения, едно е отгоре да пише, примерно „Народна Република България. Удостоверение за раждане“, друго – „Българска Екзархия. Свидетелство за Свето кръщение“.
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.
