Любителска социология на копривата

 

Кратък курс

 Днес брах коприва. По пътеката от Кокалянското ханче към Урвич. И неволно се върнах към нещо, което и друг път ми се е въртяло в главата.

Първо да призная, че съм софиянец, който не е имал баба и дядо на село. И това със сигурност определя гледната ми точка. От друга страна, от дете ми е внушавано, че не трябва да се гледа отвисоко на другите. Тази тогавашна (?) политическа коректност също има обратна страна – поражда малки комплекси, а и изкривява образа ти в очите на другите.

Брането и яденето на коприва (поне в наши дни) си е градска работа. На село не е особено популярно. На много места там копривата се разглежда като храна за животни, не за хора. Спомних си едни ценни за мен наблюдения на Инна Пелева, която показва, че при Раковски, а и при други книжовни от това време, яденето на коприва, въобще на диворастящи зелени растения, е нещо присъщо на „другите“, по-точно – на желанието те да бъдат представени като „нечовеци“.

Прочети още...

Някои лични пояснения за Обръщението на български историци, което убедено подписах

Обръщението е израз на несъгласие с една българска представа за Македония, която може да бъде определена като национален мит. (Напомням, мит не означава 100 % лъжа.) Поне в моите представи това не означава приемане на противопоставения му македонски мит за Македония. Той е друга тема доста коментирана на българска почва, понякога с разпален публицистичен патос. Този мит, македонският, също е мит, изграден, вероятно малко след български, по същия модел и със същите задачи.

Прочети още...

Самодисциплина и работа „въпреки“

...

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, ...

За съжаление, все по-малко с наука и все повече с бюрократична, офис и пр. работа. Въпреки че не заемам някакъв административен пост, извън това че съм редактор на списание „Литературна мисъл“. Проекти, отчети…

Две теми отдавна ме привличат, започнал съм ги. Едната е начините, по които се представят чужденките („чуждите жени“) в българската култура и какви идеологически конструкции стои зад това представяне. Другата е сложната и крайно противоречива личност на Светослав Миларов (писател и общественик от втората половина на ХІХ в.).

И едно важно за мен отклонение. Литераторите (в някаква степен и другите хуманитаристи) закономерно се занимават и с много други неща – литературна критика, публицистика, надникване в други дисциплини. И, на първо място, четене – максимално широк кръг от области. Отдавна съм убеден, че излизането от тясната специалност, а и от широката (филология) обогатява, разширява погледа, а и изследователския инструментариум.

Прочети още...

Дългият път към законността на новото време („Под игото“ и „Нова земя“ на Иван Вазов)

През 1886 Вазов бяга за няколко месеца в Цариград, след това се установява в Одеса, където пише „Под игото“. Романът е публикуван първо в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (Т. 1-3, 1888-1889), а няколко години по-късно и като отделна книга (1894) и почти веднага започва да се възприема като първото значително произведение от този жанр в българската литература, образец за висока национална класика, централна творба за българската национална митология, носител и дори създател на всеобщо споделено знание за себе си.

Прочети още...