Истерията НАЦИД
Чувствам се провокиран да напиша няколко реда по един проблем, който ми се вижда важен, а остава в сянка. Но преди това се налага да маркирам няколко други, които ще изведа пред скоби.
За авторството на едно стихотворение
Предварителни бележки
За своето време – 70-те години на ХІХ в. стихотворението е добро.
Ясна, светла месечинко,
кажи, теб се моля:
дали има друг кат’ мене
във такваз неволя?
Дали има друго сърце, тъй силно ранено,
препълнено с тежки мъки
и със кръв облено!...
Приятелства и вражди на книжовното поле
Възелът Ив. Найденов, П. Р. Славейков, Св. Миларов, С. С. Бобчев в една кореспонденция от 70-те години на ХІХ в.
Интересният възел от проблеми, който се крие зад съчетанието „зависимият човек“, дава възможност да се тръгне в различни посоки. Една от тях, която може да изглежда малко формална, е обвързаността на вестникарите с техните издания – какво те са готови да направят за тях за сметка на други неща, включително и за сметка на личните си изяви като автори.
Чудомир и Сава Злъчкин. Раздалечаване
Миналата година предложих сравнение между Чудомир и Райко Алексиев, сега го допълвам с привличането на друг художник и сатирик - Сава Злъчкин (някъде във фона ще останат фигурите на Константин Щъркелов (р. 1989) и Александър Божинов (1878-1968), като се надявам така да достигна до една по-разслоена представа за популярната култура от първата половина на ХХ в., която няма как да заобиколи Борю Зевзека (1884-1944), Стоян Венев (р. 1904-1989), Илия Бешков (1901-1958) и много други.
Чудомир Сава Злъчкин
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.
