Казусът В. Р. или за най-четения писател

Изписвам името с инициали, за да не се окажа в рекламния поток. Но казусът ми се струва интересен в няколко отношения, а и имам едно-две предложения (които едва ли ще се реализират).

Първо. Пропускаме въпроса какво всъщност измерва класацията на Столичната библиотека. Не ми изглежда напълно точно твърдението, че това са четените и харесваните книги. По-скоро препоръчваните. Препоръките (в най-широкия смисъл на думата) те подтикват да вземеш една книга. После може да не я харесаш, а може и да не я дочетеш.

Прочети още...

Две „заточения“ от 1877 г. (Иван Найденов и д-р Христо Стамболски)

Пътуванията могат да имат различни причини и да бъдат документирани в различни текстове – поклоннически описания, делови бележки, пътеписи. И, може би, на последно място – в записки от заточения. В доосвобожденския период, а дори и до към края на ХІХ в. същинските пътеписи, писани от българи за места извън Балгария, са сравнително малобройни, поклонническите описания като че ли намаляват, деловите бележки остават предимно за частно ползване. Така че относителната тежест на записките от заточения е значителна, като при това тя очевидно е в синхрон с развиващите се националистически идеи. Тези идеи намират израз в различни повествования за страданията, като отделен техен жанр се оформят записките от затворите.

Немалка част от мемоарите на участниците в борбите са свързани с преживяванията им в османските затвори и са публикувани след 1878 г. Подобни текстове по-рано пишат Г. Раковски, Л. Каравелов, Св. Миларов, тъмниците присъстват в книгите на З. Стоянов, Ст. Заимов, поп Минчо Кънчев, Н. Обретенов, А. Обретенов и др. (Аретов 2002) В затворите и в мемоарната литература за тях обаче попадат и автори, които са по-скоро просветители или имат по-скромно участие в борбите.

Специфичен тип мемоарни текстове от това време са свързани със затвори и заточения на известни фигури в обществения живот от това време. Вероятно трябва да се разграничават заточениците, които изпратени са насила някъде далеч, но се ползват от един по-свободен режим, от осъдените на затвор, които също изтърпяват наказанията си някъде далеч. На затвор са осъждани революционерите, на заточения са пращани по-скоро просветителите. Но границата не е твърда – в цариградския затвор е хвърлен Св. Миларов, който е по-скоро просветител (а също и Найденов, пък и П. Р. Славейков). Поп Минчо е революционер и затворник, но режима на наказанието му прилича на заточение.

Прочети още...

Роберто Боланьо

Читателски бележки

 

Ще се опитам да споделя читателските си впечатления, без да се задълбавам и без да надниквам в критически писания. (Е, без Уикипедия не мога да мина.) Бележките ми нямат претенция за оригиналност (сигурно други вече са казвали подобни неща, при това по-разгърнато и аргументирано), вероятно някъде са наивни, но поне са искрени.

Преди повече от година прочетох „2666“ и бях разтърсен. Влюбих се в този роман и още съм, въпреки че ми е невъзможно не само да го разкажа, но и да си спомня повечето детайли. Очаквах с нетърпение „Диви детективи“ („Los detectives salvajes“), за който бях чел това-онова, но той, кой знае защо, още не е преведен на български.

Прочети още...

Чудомир и другите. „Столичанинът“ Райко Алексиев и „провинциалистът“ Чудомир

Чудомир и другите е голяма и малко разработена тема. Както в биографичен план, така и по отношение на успоредиците и противопоставянията в словесното и визуалното изкуство. В биографичен план неясна, поне за мен, е провокативната тема жените в живота на Чудомир – съпругата Мара Нонова, връзката с актрисата Мара Пенкова (Вж. Димитрова 1980: 81-83; Минчева 2009), представяна с недомлъвки в различни текстове ¹, в анкетата се мярка имената на учителката Чонка Славова и на художничката Невенка, (Димитрова 1980: 51 и 81.), няколко стихотворения от 1912 г. са посветени на Х.У., У. и К.У. (Чудомир 2010: 79, 81, 93). Дали в това благопристойно представяне, съчетано с известни намеци, не може да се потърсят и белезите на провинциализма. Но „не съм от тях, како Сийке“ или поне за момента не набирам куража да навляза в темата. Може и друг път. Ако си позволя един не съвсем коректен израз, тук може да се открият и белезите на провинциализма.

Прочети още...