Това, че една организация избира неподходящ човек за лидер е проблем. Още по-голям проблем – системен – е когато тя не може да избере подходящ човек. Причините могат да са различни – напр. никой от ограничения кръг избираеми не е подходящ. Или системата за излъчване на кандидати предпочита неподходящи. Съществува процедура по утвърждаване, която се ръководи от неадекватни на организацията критерии. И, разбира се, най-баналното, когато организацията е затънала във фракционни битки.

Изборът на патриарх е само поредният повод за тази констатация. За мен той е съвсем маловажен, въпреки че определено се страхувам от агресията на православния фундаментализъм. Магистратските избори също по-скоро ме забавляват, отколкото нещо друго. Мисля си обаче за организацията, в която работя (БАН), както и за някои от сдруженията, в които участвам и в които моят глас има реално значение (чисто математически).

Не по-малко важният проблем за мен е и това, че много често самият аз не мога да посоча подходящ кандидат. В момента съм изправен пред необходимостта и отговорността да направя нещо подобно, на много по-ниско ниво, разбира се.

А най-тревожното за мен е, че почвам да се съмнявам в това, че демократичните процедури работят. Не само у нас. Що откровени демагози биват избирани по света, ум да ти зайде. (Да припомням ли онези безкрайни избори в САЩ, когато на власт дойде Дж. Буш син.)

Банални стават подозренията, че някакъв избирателен ценз трябва да има, ако щете и възрастов. One man one vote – OK, добре звучи. Но откровено неграмотни и сенилни гласоподаватели да избират законодатели, които неприкрито демагогстват и няма как след това да не законодателстват в собствена изгода. Само че нямам рецепта за справяне с този проблем, който въобще не е само български (балкански, източноевропейски, посткомунистически…)

По време на разни надприказвания в БАН съм казвал нещо в следния смисъл – „Тук са събрани избирателите с най-висок образователен ценз, хора компетентни и мислещи….” Дотук добре, но животът като че ли ме опровергава – хората с най-висок образователен ценз, нито са имунизирани срещу демагогия, нито непременно избират адекватните кандидати.

И не ми говорете за „феодални старци”, защото едва ли университетите и т.н. творчески съюзи предлагат непременно по-добри примери.

• Предишна
• Следваща