Не обичам патетичното говорене, особено на национални и други празници (които са все „най-“). И не само тогава, разбира се. Но на празниците, волю-неволю, то се включва в един хор, чийто репертоар е отдавна омръзнал, вероятно не само на мен.

Скептичен съм към обединенията на вълка и агнето, на номенклатурата и „обикновените“ граждани. Накрая току-виж изскочил някой нов Близнашки.

В подобни случаи с тъга си спомням за активисти, чиято активност беше възнаградена. Някои от тях и до днес ценя, макар и по малко по-друг начин, други никога не съм уважавал.

Спомням си и предишни призиви за единство, все в името на благородни цели. Последвани от компромиси, кога удобно забравяни, кога исторически.
Не съм религиозен, още по-малко черковник или клерикал, но защо все ми се налага да припомням евангелски максими. Например „Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък…“ (Йоан 8:7).

Е, не съм безгрешен, въздържал съм се да влизам в изгубени битки, стискал съм зъби и съм мълчал, когато са говорени неистини и са вършени лоши неща. Който се смята за безгрешен, нека хвърли камък. Но първо да провери дали няма някоя треска и в неговото око.

Пък и да си го кажем честно. Имаше една група хора, на които по произход им бе позволено да са малко по изправени. Дали това е морален капитал, съмнявам се. А и малко криво се усмихвам, когато перифразират Солженицин. Не че съм му фен, напротив, но той някак има право да говори така. Но обувките му вероятно ще са широчки за много от последователите му.

Най-тъжното обаче е, че всичко това не е изключение, а по-скоро правило. Не само тук и не само днес подобни механизми работят.

И все пак, стискам палци на новите републиканци. Ако бях религиозен, бих се прекръстил и бих се помолил да ме опровергаят.

 

PS

Опитах се да направя списък на хората, с които по никакъв начин не бих искал да се обединя. Независимо от целта. Започнах с Митьо Гестапото и стигнах до по-малко известни хора, които се изживяват като мои шефове. Доста дълъг стана, а и не мога спра.

Нещо повече, подозирам, че немалко от хората в този списък, които ме познават, също не горят от желание да се обединяват с мен.

 

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.