• Васил Попович. Живот и творчество (2000)
• Българското възраждане и Европа, 1995 / 2001

• Балкански идентичности в българската култура от модерната епоха (XIX - XX век)
• Типология на Своя и Другия в ранната българска национална митология
• Песни за народа и песни за душата: Предпочитания и целенасочени употреби от идеолозите на българския национализъм през ХІХ век
• Емоции, идентичност, литература и национална митология: многопосочност на връзките
• Места на паметта: дебатите и митовете
• Христо Ботев и „чуждите“ жени: Казусът Жаба Крекетуша/ Екатерина Ценович
  
• Един незабелязан поет – Михаил Маджаров
  
• На какви езици говорят и пишат просветителите? Периодични издания в многоезична среда: Случаят „Шутош“ (1873-1874)
  
• „Горски пътник“ на Раковски. Поезия и истина
  
• Младият литератор С. С. Бобчев. Прозаични опити
  
• Първите два български превода на По и техният контекст
• Една любов на Миларов (Непубликувани негови писма до Луиза Лешнер)
• Емоции, идентичности и образи на другия
• Преводите на „страховити“ творби от средата на ХІХ век

• Похитената вяра и българската национална митология
• Национална митология и национална литература
• Пародии на националистическата митология
• Завладяването на Константинопол като митичен сюжет
• В търсене на легендата. Пътеки към Агликина поляна
• Отвъд доброто и злото. Езикови бележки за националната идентичност и глобализацията
• The starting point of Bulgaria in national mythology
• Fear and Desire: Foreign women in Bulgarian National Mythology

• Диалектика на традиционното и модерното. “Видрица” на поп Минчо Кънчев
• Диалектика на традиционното и модерното в българската национална митология. “Миналото” на Стоян Заимов
• Един модерен и един „контрамодерен” поглед към железниците:Стоян Заимов и Захари Стоянов
• Парите в литературата. Повестта “Беше” на Васил Попович
• „Брей, тази наденица много солена”: Няколко гощавки у Илия Блъсков
• Теория и практика на просвещенския брак: Случаят Л. Каравелов
• Литература, образование и оправдание. Още веднъж за Емануил Васкидович
• Дневникът на Чудомир и неговия контекст
  
• Обломовска „леност“ в една комедия от 1870 г. (В. Попович. „Наяве и насъне все то или Списателски истерики“)

• Обектите на провсетения смях
• Balkan variations of Orientalism and Occidentalism
• Що е оксидентализъм и има ли той почва у нас
• Междутекстовост и престиж
• Интердисциплинарността – начин на употреба
  
• За смисъла на песните
  
• Непреводимото и уникалното – поглед отстрани
  
• Преводачи и писатели: опит за типология
  
• Парадоксалната българска рецепция на Библията през епохата на Възраждането
  
• Любен Каравелов и „чуждите“ жени: Казусът Жаба Крекетуша/ Екатерина Ценович
  
• Периодични издания в многоезична среда: Случаят „Шутош“ (1873-1874)
  

• Ботев и поетическите опити на някои неговите предходници и съвременници (Георги Раковски, Димитър Великсин, Васил Попович и Кръстю Пишурка)
• Рецепцията на елинската митология в популярната книжнина. Анастас Гранитски и Пандели Кисимов
• Преводите като проблем пред литературната история. Гледната точка на една „малка” литература
• Изковаването на мита за Русия. Райна българска княгиня 
• Всички се прекланят пред Захари
• Всичко в Записките той видял с очите си
• Българските образи на Русо
• Отсъствието на непознатата красавица
  
• Три западащи семейства (Буденброкови, Гераците, Салина)
  

• Българската емигрантска литература: поглед от дома
• Един "забравен" роман (Вл. Полянов, Слънцено угаснало)
• От Лондон до Мацакурци през Белене: Пътят на писателя Асен Христофоров (Години на учение)
• Подриване и компромис: Белетристичните книги на Цветан Стоянов
• Чудомир и Другите: Райко Алексиев и Сава Злъчкин 
• Три пародийни погледа към Древна България: Георги Константинов, Румен Даскалов, Алек Попов
  
• Два погледа към миналото: Pleasantville и „Времеубежище“
• Как е направено „Времеубежище“ на Господинов
• Защо Юрдан Трифонов днес?
• Извън нормата: Още веднъж за делото на Юрдан Трифонов
• М. Арнаудов и динамиката на българската литературна историография
• Високо и масово. Възраждането в учебните програми по литература
  

• Митология на литературата за престъпления. Функции и употреби
• Рапсодия в черно. Размисли за криминалните жанрове
• Бъдещ светец разказва криминални истории. (Г. К. Честъртън, Отец Браун)
• Сръбската маска на Борьо Зевзека

• Авторитети и пристрастия. Проблеми на критиката 1998/1999
• Прочити и проблематизации. Балкански измерени на образите на своето и другото
• Образи в авторитетно огледало. Стереотипите за Балканите в английската литература
• Грехът на просвещението или моми англичанки и отглеждането на домашни любимци. Е-епистолария. [Интервю с Лари Улф]
• Диалог на идеи (Symposion или античност и хуманитарстика Изследвания в чест на проф. Б. Богданов)
• България. Поглед отвън (Raymond Detrez, Historical Dictionary of Bulgaria. Second Edition. Historical Dictionaries, No. 46. The Scarecrow Press, Inc. Laham, Maryland. Toronto. Oxford. 2006. 638 p.)
• За книгите и хората, които ги издават и четат (Алберт Бенбасат. По въпроса за книгата. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008.)
• С усмивка срещу стереотипите. (Георги Величков, Първият милион, София: Аргус,2006.)
• Някъде между Аркадия и замъка на Дракула (Гергана Дончева. Образът на Балканите в балкански и западни филми: Стратегии на представяне. В. Търново: Фабер, 2010.) – Литературен вестник, № 34, 27.10 - 2. 11. 2010.
• Респектираща монография за масовата книга. (А. Бенбасат, Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване, Сиела, 2011)
• Европа: страхове и копнежи (Петров, П. Гел, К., Добрева, Д., Рот, Кл., Волф, Г. Нашата Европа. Български представи за своето и чуждото 1870-1945. С.: Сиела, 2011.)
• Изобретяването на един модел за нация (Шломо Занд, „Изобретяването на еврейския народ”, прев. Росен Люцканов, изд.  „БГкнига”, С., 2011.)
• Василис Марагос. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. От православна идеология към изграждане на българска идентичност. Прев. К. Топалов. София: УИ Св. Климент Охридски, 2012.
• Жените, жените, ах…
• Ирен Иванчева, Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета.

• Скици от Дъблин (с Рая Заимова)
• Изгониха един приятел от моята къща
• Шефовете на БАН са се вкопчили във властта си
• Не приемам укора
  
• Невчесани спомени от жълтите павета
  
• Шедьовър ли е „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен“ (интервю)
  
• Противникът на моя противник е мой приятел. Дали?
  
• „Юрнатото време“ и алтернативните представи за литературата
  
• Нежеланата и канонична еротика – от Вазов до Хайтов
  
• Защо не обичам публицистиката?
  
• Допустимо и нежелано: Намесите на църквата
  
• Републиката на чардафоните – вчера, днес, утре
  
• Народопсихологията е демагогия в голямата си част
  
• Защо ме изкушават, демагози?
  
• За един аспект на свободата, конкретно
  
• За самочувствието, около дебата на „Литературен вестник“
  
• Още веднъж за четенето и неговия престиж
  
• Още веднъж за четенето и неговия престиж 2
  
• Подпис, пилешка кост, сърце
  
• Национален интерес for dummies
  
• Парвенюта и сноби
  
• За смесените бракове и литературата
  
• Литературата на НРБ - няколко десетилетия по-късно
  
• Увеличените пари за полицията – един тревожен консенсус
• Анкети, класации, награди
  
• Децата на Арбат
• Самочувствие и самопредставяне - начини на употреба
  
• За един от корените на демагогия
  
• За юбилеите и техните употреби
  
• Алтернативността, видяна през случаите в литературата на НРБ
  
• Носталгии и ретроутопии. Вчера, днес и утре
• От Котел към Чамкория
• Празникът не е грях
  
• Да откриеш (забравен) поет
  
• За благодеянията. От друг ъгъл
  
• Гледната точка на един маргинал (З. Карабашлиев, Хавра)
  
• Будителите, авторитетите и литературните награди
  
• Георги Марков и другите. Редакторът представя (Инна Пелева. „Георги Марков. Снимки с познати”. София: Кралица Маб, 2017.)
• Иронията като спасение (Ангел Игов. Фини прахови частици)
  
• Ново пуританство?
  
• Българската литература, писана и четена (?) по света
  
• Чужди жени, чужди богове
  
• Пак за реформата в БАН: пари, йерархии, традиции и манталитети
• Светът според Момчил (М. Николов, Чекмо)
• Петър Динеков – респектираща фигура в българската култура
  
• Николай Аретов: Колкото по-навътре навлизаш в една тема, толкова повече стават въпросите без отговор
  
• Проф. Николай Аретов: Отношението на обществото към науката би могло да промени и отношението на властите към нея
  
  

• The Rejected Legacy
• Evolution and competition of the myths of origin: Bulgarian and Balkan aspects

• The starting point of Bulgaria in the national mythology

• Някои резюмета
  
  

• Vassilis Maragos, Nikolay Aretov, National Mythology and National Literature... (book revue)
  
  

• Предишна