През 1886 Вазов бяга за няколко месеца в Цариград, след това се установява в Одеса, където пише „Под игото“. Романът е публикуван първо в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (Т. 1-3, 1888-1889), а няколко години по-късно и като отделна книга (1894) и почти веднага започва да се възприема като първото значително произведение от този жанр в българската литература, образец за висока национална класика, централна творба за българската национална митология, носител и дори създател на всеобщо споделено знание за себе си.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 17 Септември 2020
- Посещения: 2163
Прочети още: Дългият път към законността на новото време („Под игото“ и „Нова земя“ на Иван Вазов)
Одеса е особен град. Той става част от Руската империя сравнително късно, в края на ХVІІІ в. През 1789 руските войски завладяват населения предимно с татари Хаджибей, дотогава част от Османската империя, който през 1894 с указ на Екатерина ІІ е преименуван на Одеса, по името на древната гръцка колония Одесос, която по онова време неправилно е локализирана в района на новия град. Той е усилено колонизиран от руснаци и украинци, от гърци (които са традиционни колонисти по цялото черноморско крайбрежие), а също и от българи. Преброяването на населението от 1897 г. открива тук и 124 хиляди евреи, вероятно част от тях също традиционно население, които са 30,5 % от жителите на града; според същото преброяване българите са 600. (Перепис 1897) През 1803 г. френският емигрант херцог Арман-Еманюел дьо Ришельо бива назначен за градоначалник, той прави първият градоустройствен план, основава лицеят (вторият в Русия), който носи неговото име. От 1865 учебното заведение прераства в Императорски новорусийски университет. Както е известно тук, както и в Херсонската духовна семинария (основана през 1838) и в други учебни заведения в града, учат мнозина българи от различни поколения. (Налбантова 2006: 153)
- Николай Аретов
- Възраждане
- 14 Януари 2020
- Посещения: 3041
Прочети още: Български емигранти в Одеса (70-те и 80-те години на ХІХ в.): Случаят Светослав Миларов
Темата за семейния живот и интимните преживявания на възрожденците е интересна само по себе си, още повече – когато се свърже с книжовниците и се постави в контекста на творчеството им. Немалко от тях предлагат интересни казуси, които са леко изместени спрямо идеализираните представи за епохата и нейните първенци. Изследовател(к)ите на епохата с основание (но някога и не без известни увлечения) поставят акцента върху подчиненото положение на жената. Картината вероятно е по-сложна, наложеното от традициите подчинение поражда и ответни реакции. Но не затова е думата тук.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 27 Ноември 2019
- Посещения: 2124
Прочети още: Теория и практика на просвещенския брак 2: Никола Сапунов и Тодор Бурмов
Михаил Маджаров (1854-1944) е значима фигура в обществения живот преди и особено след Освобождението, когато е във вихъра на политическия живот, първо в Източна Румелия, където е член на Областното събрание, на Постоянния комитет, директор на финансите. След Съединението и контрапреврата е арестуван, по-късно емигрира в Цариград и в Русия. Завръща се през 1889 г., многократно е избиран за народен представител, бил е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894-1899), на вътрешните работи и вероизповеданията (1919-1920), пълномощен министър в Лондон и Петербург.
Преди Освобождението младият Маджаров правите си стъпки на книжовното поле, но още не е сред активните книжовници. По-късно превежда „Война и мир“ (1890), започва превод на „Ана Каренина“,публикува няколко мемоарни и исторически книги, редактира в. „Мир“ (1894-1912), сп. „Българска сбирка“ (1893) и „Юридически преглед“ (1894); сътрудничи на в. „Марица“ и др.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 11 Юли 2019
- Посещения: 9567
Възелът Ив. Найденов, П. Р. Славейков, Св. Миларов, С. С. Бобчев в една кореспонденция от 70-те години на ХІХ в.
Интересният възел от проблеми, който се крие зад съчетанието „зависимият човек“, дава възможност да се тръгне в различни посоки. Една от тях, която може да изглежда малко формална, е обвързаността на вестникарите с техните издания – какво те са готови да направят за тях за сметка на други неща, включително и за сметка на личните си изяви като автори.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 25 Април 2019
- Посещения: 1694
Страница 1 от 6
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.