Слово при представянето на книгата "Сама по света" от Милка Петрова-Коралова

milka_petrova_koralova.jpg

Тази вечер съм доста притеснен. Първо, защото, освен нормалната сценична треска, може би в тази зала аз съм последният човек, който се е запознал с творчеството на Милка Петрова-Коралова. От друга страна, това ми дава възможност да съм най-близко до радостта от срещата с непознат автор. Преди дни, на откриването на чудесно организираната двойна изложба, посветена на едно литературно семейство, "Емил Коралов - неконформистът" и "Милка Петрова-Коралова - скиталката, дъщеря на света" тук, в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", с известна изненада установих, че много хора знаят Милка Петрова и пазят топли спомени за книгите от поредицата "Сама по света" и за нейната авторка.

Притеснен съм още и защото името на Милка Петрова-Коралова и нейното творчество не присъстват в литературната история, меко казано. А това творчество не се изчерпва със "Сама по света". В новото издание, което ни е събрало днес и което е подготвено от следващото поколение Коралови, са включени и редица други нейни текстове от различни жанрове. Добавени са и писма, снимки, биографични сведения, библиография, спомени и други материали, които допълват портрета на авторката и нейното време.

Прочети още: Светът е шарен

Stephen Greenblatt. The Swerve: How the World Became Modern. New York: W. W. Norton. 2011.

На Надя Данова, която ме насочи към тази книга. И не само към нея.

Стивън Грийнблат е авторитетен изследовател, познат и в България, включително и от публикации в „Литературна мисъл“ (№ 7, 1991). Той е основната фигура в т. нар. „нов историзъм“, особено популярен в края на ХХ в. изследователски метод, незагубил актуалността си и днес. Вероятно най-известният му труд е биографията на Шекспир Will in the World: How Shakespeare Became Shakespeare (2005). Последната му книга The Swerve: How the World Became Modern (2011), наградена с Пулицър и с американската награда за нефикционална литература, също използва игра на думи в заглавието. Речниците превеждат Swerve като „отклонение“, а втората част уточнява, че вниманието е насочено към преходът на света към модерната епоха. Българският превод на поемата, дело на М. Марков също говори за „отклоняване“ (2, 116)

greenblatt.jpg

Прочети още: Как се ражда модерността според Грийнблат

Милка Петрова-Коралова

Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност. Съст. Ана Лулева. София: Гутенберг, 2013.


cultural memory.jpg

Колективна памет и национална идентичност са ключови понятия в съвременната хуманитаристика, които в последните десетилетия се експлоатират смело и бързо навлизат в публицистиката, а и в езика и мисленето на хората, които охотно ги използват, превеждайки ги свободно по различен начин на ежедневен език. Пълна илюзия би било да се вярва, че един научен сборник в ограничен тираж може реално да повлияе върху мисленето на социално значима група от хора, но, от друга страна, спокойните и задълбочени изследвания на един проблем са единствения път той да бъде осмислен адекватно първо от специалистите, а след това и от медиите и лидерите на общественото мнение.

В подобна посока тръгва сборникът „Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност”, съставен от Ана Лулева. Той включва 23 етноложки изследвания на специалисти от Института за етнология и фолклористика при БАН и техни колеги от други научни звена. За разлика от други подобни колективни начинания, тук до голяма степен е постигната обща методология, авторите, без да са непременно съмишленици, стъпват на споделени идеи и си служат с една и съща терминология.

Прочети още: За колективната памет на българите - рационално и аналитично

 

Barbara Reeves-Ellington, Domestic Frontiers. Gender, Reform, and American Interventions in the Ottoman Balkans and the Near East. Amherst and Boston: University of Massachusetts Press, 2013, 214 р.


Barbara_Reeves-Ellington.jpg

Българската история и култура от ХІХ в. е област, която отдавна привлича вниманието на много изследователи, значителна част от източниците са изследвани, натрупани са и немалко интерпретации. В последните десетилетия се предприемат интересни опити за осмислянето на познатото от нови гледни точки, но те рядко става на основата на значителен корпус от непознати източници. Първото, което се забелязва в труда на Барбара Рийвс-Елингтън, е успешното съчетаване на относително новата феминистична и постколониална гледна точка с множество непознати не само за българските изследователи текстове от епохата, свързани с дейността на протестантските мисии на Балканите през ХІХ и началото на ХХ в. Авторката анализира богата кореспонденция, архивни документи на протестантските мисии, книги и публикации в малко познати англоезични и български периодични издания. Нещо повече, авторката съзнателно се стреми да съчетае различните гледни точки, които се откриват в двата основни корпуса от източниците – от една страна - на мисионерите, от друга – на българите, сред които те работят.

Участието на протестантските мисии в културните процеси на Балканите, на първо място – сред българите, е известно, но и в някаква степен подценявано, както ни убеждава Барбара Рийвс-Елингтън. Практически непозната е вътрешната динамиката в мисионерската общност и мястото на жените в нея – два проблема, които стоят във фокоса на вниманието на изследователката.

Прочети още: Жените в протестантските мисии и модернизацията на Балканите

 

Мария Пипева. Своето в чуждото, чуждото в своето: Българските преводи на английска детска литература.
София: УИ Св. Климент Охридски, 2014, 272 с.

Корнелия Славова. Американската драма на българска сцена: театърът като превод на култури. София: Полис 2014, 320 с.

pipeva.jpg

Заглавието на този преглед звучи суховато, но е точно, а и сравнително кратко. Трудно ми е да намеря кратка и ефектна формулировка за наблюденията си върху две важни за мен книги, които са едновременно близки по проблематика, а и методология, но разглеждат българското възприемане на явления от различни сфери на културата, свързани с различни национални традиции.

Монографията на Мария Пипева "Своето в чуждото, чуждото в своето: Българските преводи на английска детска литература" е ерудирано, компетентно и полезно издание. То представлява несъмнен принос в осмислянето на няколко явления - рецепцията на английската литература в България, развитието на детската литература (в България, а и в европейски контекст) и, не на последно място - в предлагането на актуални литературоведски инструменти за анализиране на процеси в литературата и културата.

Прочети още: Две ценни изследвания на преводите от английски