Както се знае, в началото бе словото. В случая – на акад. Воденичаров, който нарече това слово „проекто-закон” и по меко казано съмнителен начин го лансира. Сюжетът е до болка познат на тези, които ги засяга, затова няма да го повтарям. Но ще събера реакциите си във Фейсбук, допълнени от кратки пояснения и бележки за един временен резултат – обсъждането на предложението в нашия институт..

Прочети още: Буря в чаша (банска) вода

Ажиотажът около конкурса за член-кореспонденти  ме върна към едно старо и съвсем утопично предложение. Преди няколко години, по време на разгара на кризата около т. н. „реформа” на БАН подхвърлих просто решение. Вместо пунически войни около сливания и преименувания с меко казано съмнителна полза представителите на недоволните институти да напуснат Общото събрание на Академията. Дори и да не се натрупа достатъчно критическа маса и бойкотът да не доведе до липса на кворум, „реформаторите” биха били принудени да се замислят. И най-разпалените опозиционери в Общото събрание, естествено, предпочетоха да останат в него и да продължат да мърморят, че никой не ги чува. За незапознатите да поясня – членството в Общото събрание не носи никакви преки доходи и гълта доста време (а и нерви и енергия). Но пък изглежда престижно, повишава самочувствието, създава контакти, води до включване в разни комисии и пр.

И така, Гордиевият възел не бе разсечен, а както е знаел още Александър, развързването му е непосилна задача.


Leonard seven studies of grotesque faces

Прочети още: Утопично предложение

 

До Министъра на финансите д-р Петър Чобанов

До Министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова

 

Уважаеми колеги,

Във връзка с ажиотажа, възникнал около мъдрото ви решение за Фонд „Научни изследвания” си позволявам да Ви предложа едно още по-мъдро решение. Обединеният фонд / агенция също да бъде закрит. Средствата, щедро отпускани от бюджета, да бъдат разпределяни още по-справедливо на квотен принцип между представители, посочени предварително от всички парламентарно представени партии. Към тях ще трябва да се прибавят и представители на президента и ДанС, както и на ограничен кръг от пожизнени представители. Този кръг ще включва всички председатели (и главни секретари) на БАН, ректора на УНИБИТ, Свищовската академия и онзи университет от борческия град. Възможно е и специално подбрани други ректори, декани и модератори на интернет форуми. Справедливо е големият бизнес също да има своята квота, каквато заслужено си извоюва в Съветите на настоятелствата. (Излишно е да казвам, че много от предложенията ще се дублират, което ще стесни кръга на правоимащите.)

Прочети още: Скромно предложение 2

Поне за втори път се чувствам провокиран да пиша за този човек. Поводът отново е  лаконичното Not approved над скромната ми реплика.

Прочети още: Modern Хлестаков in science

Явно съм от хората, които се спъват в един камък по няколко пъти. Неприятно е, губи време, а и енергия, но не е фатално. Даже, струва ми се, не  е и срамно.

Какъв е поводът. От време на време хвърлям поглед в една група на Яху за "българска наука". Добър начин да разбере човек какво мисли (част от) колегията. Дори ако се отнася меко казано скептично към създателя на групата и неговите идеи. (Впрочем Гугъл не е много щедър на сведения за господина, който се подписва и с чужд псевдоним, за което е ставало дума тук.)

Та за повода. Отново не издържах и реагирах на поредния пост на господина, обсебен от идеята, че "изборите отдолу" са нещо ужасно лошо. Знам, че по тази тема с него не може да се спори, не е възпитано и да се обсъждат и амбициите му за постове. Нито съмнителните структури, които да го промотират. Мислех си обаче (доста наивно), че един "реформатор" би приел едно плахо съмнение в твърдението му, че академиците са "научният цвят с който БАН се гордее" (sic). И подхвърлих нещо в смисъл, че това трябва да се докаже. Познайте какъв бе отговорът.

Message not approved.

И да не си помислите, че господинът е академик. Не е, и въпреки явната девалвация на званията едва ли ще стане. Въпреки мерака. Впрочем, знае ли човек.

CARB