ivan naydenov2

Пътуванията могат да имат различни причини и да бъдат документирани в различни текстове – поклоннически описания, делови бележки, пътеписи. И, може би, на последно място – в записки от заточения. В доосвобожденския период, а дори и до към края на ХІХ в. същинските пътеписи, писани от българи за места извън Балгария, са сравнително малобройни, поклонническите описания като че ли намаляват, деловите бележки остават предимно за частно ползване. Така че относителната тежест на записките от заточения е значителна, като при това тя очевидно е в синхрон с развиващите се националистически идеи. Тези идеи намират израз в различни повествования за страданията, като отделен техен жанр се оформят записките от затворите.

Немалка част от мемоарите на участниците в борбите са свързани с преживяванията им в османските затвори и са публикувани след 1878 г. Подобни текстове по-рано пишат Г. Раковски, Л. Каравелов, Св. Миларов, тъмниците присъстват в книгите на З. Стоянов, Ст. Заимов, поп Минчо Кънчев, Н. Обретенов, А. Обретенов и др. (Аретов 2002) В затворите и в мемоарната литература за тях обаче попадат и автори, които са по-скоро просветители или имат по-скромно участие в борбите.

Специфичен тип мемоарни текстове от това време са свързани със затвори и заточения на известни фигури в обществения живот от това време. Вероятно трябва да се разграничават заточениците, които изпратени са насила някъде далеч, но се ползват от един по-свободен режим, от осъдените на затвор, които също изтърпяват наказанията си някъде далеч. На затвор са осъждани революционерите, на заточения са пращани по-скоро просветителите. Но границата не е твърда – в цариградския затвор е хвърлен Св. Миларов, който е по-скоро просветител (а също и Найденов, пък и П. Р. Славейков). Поп Минчо е революционер и затворник, но режима на наказанието му прилича на заточение.

Прочети още: Две „заточения“ от 1877 г. (Иван Найденов и д-р Христо Стамболски)

 

Националната митология е сравнително късна, динамична и далеч не единна структура. Етногенезисът или митовете за произход са важен, но не единствен, вероятно дори не и най-съществения неин елемент. Съществуват различни варианти на националната митология, които яростно спорят помежду си. Ще се опитам да заобиколя полемиките, за да достигна до конкретния проблем за развитието и конкуренцията между митовете за произход; ще се съсредоточа върху българския пример, като го поставя в балкански контекст. Ще се опитам и да посоча някои от факторите, които определят множествеността на дискурсите на националната митология.

Прочети още: Многообразие на историческите митове: Български и балкански аспекти

Двете думи от словосъчетанието славянска филология като че ли действат в различни посоки. Филология в някакъв смисъл търси общото и е призвана да спомага за опознаването на Другия; славянска също, но от друга страна тази дума и разграничава, отделя едни хора, езици, литератури (славянските) от други, извежда на преден план „своето”, което трябва да бъде разграничено от нещо „чуждо” и различно, което влиза в сферата на други, чужди филологии – романска, германска (немска), английска... Сигурно всички тук добре знаят, но все пак ще си позволя да повторя – „славянското” е конструкция, изкована от определени университетски (и не само университетски) елити с определени политически цели. И по това, въпреки различния си обхват, е аналогична на национализма и идеята за националната държава. Затова, струва ми се, който се стреми към „съвместно съжителство”, би трябвало да е повече „филолог”, отколкото „славист”.

Прочети още: Общностите, към които (смятаме че) принадлежим

Този текст отчасти е косвено инспириран от някои тези в книгата на Б. Ничев „Основи на сравнителното литературознание”. От друга страна не бих искал да натоварвам паметта на големия литератор с отговорността за твърдения, които той така или иначе не е формулирал. В този значителен труд, с множество уговорки Б. Ничев говори за

смесването на териториалната с етнико-генетичната близост на литературите, или, с други думи казано – териториалното им съществуване с етническо-езиковата близост на народите им... Условен, но все пак функционален, тоя принцип е дал база за класификация на новата филологическа наука. Създаден въз основа на езиковата класификация, той се разпространява и върху литературните явления, оформяйки представа за генетично-етническите общности на съвременното литературознание (романски, германски, славянски литератури) и т. н. Тези общности имат обаче различни степени на кохерентност и различни центробежни и центростремителни сили.1

Прочети още: Славянско versus балканско

Константин Иречек и българите

 

Проблемът за националната идентичност и общностите, с които индивидът или групата се идентифицират, е сложен и многоаспектен.1 Без да навлизам в детайлите на тяхната проблематизаци, ще се опитам да засегна само част от напреженията между различните общностни идентификации, с които (част от) българите се чувстват обвързани, а след това, въз основа на конкретни примери от житейския път и творчеството на Константин Иречек и един от неговите български “опоненти”, ще бъдат разгледан един сложен възел от проблеми, в който присъстват различни идентичности национални, наднационални, професионални, полови.

Прочети още: Проблематичност и напрежения в славянската идентичност

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.