Националната митология е сравнително късна, динамична и далеч не единна структура. Етногенезисът или митовете за произход са важен, но не единствен, вероятно дори не и най-съществения неин елемент. Съществуват различни варианти на националната митология, които яростно спорят помежду си. Ще се опитам да заобиколя полемиките, за да достигна до конкретния проблем за развитието и конкуренцията между митовете за произход; ще се съсредоточа върху българския пример, като го поставя в балкански контекст. Ще се опитам и да посоча някои от факторите, които определят множествеността на дискурсите на националната митология.

Прочети още: Многообразие на историческите митове: Български и балкански аспекти

Двете думи от словосъчетанието славянска филология като че ли действат в различни посоки. Филология в някакъв смисъл търси общото и е призвана да спомага за опознаването на Другия; славянска също, но от друга страна тази дума и разграничава, отделя едни хора, езици, литератури (славянските) от други, извежда на преден план „своето”, което трябва да бъде разграничено от нещо „чуждо” и различно, което влиза в сферата на други, чужди филологии – романска, германска (немска), английска... Сигурно всички тук добре знаят, но все пак ще си позволя да повторя – „славянското” е конструкция, изкована от определени университетски (и не само университетски) елити с определени политически цели. И по това, въпреки различния си обхват, е аналогична на национализма и идеята за националната държава. Затова, струва ми се, който се стреми към „съвместно съжителство”, би трябвало да е повече „филолог”, отколкото „славист”.

Прочети още: Общностите, към които (смятаме че) принадлежим

Този текст отчасти е косвено инспириран от някои тези в книгата на Б. Ничев „Основи на сравнителното литературознание”. От друга страна не бих искал да натоварвам паметта на големия литератор с отговорността за твърдения, които той така или иначе не е формулирал. В този значителен труд, с множество уговорки Б. Ничев говори за

смесването на териториалната с етнико-генетичната близост на литературите, или, с други думи казано – териториалното им съществуване с етническо-езиковата близост на народите им... Условен, но все пак функционален, тоя принцип е дал база за класификация на новата филологическа наука. Създаден въз основа на езиковата класификация, той се разпространява и върху литературните явления, оформяйки представа за генетично-етническите общности на съвременното литературознание (романски, германски, славянски литератури) и т. н. Тези общности имат обаче различни степени на кохерентност и различни центробежни и центростремителни сили.1

Прочети още: Славянско versus балканско

Константин Иречек и българите

 

Проблемът за националната идентичност и общностите, с които индивидът или групата се идентифицират, е сложен и многоаспектен.1 Без да навлизам в детайлите на тяхната проблематизаци, ще се опитам да засегна само част от напреженията между различните общностни идентификации, с които (част от) българите се чувстват обвързани, а след това, въз основа на конкретни примери от житейския път и творчеството на Константин Иречек и един от неговите български “опоненти”, ще бъдат разгледан един сложен възел от проблеми, в който присъстват различни идентичности национални, наднационални, професионални, полови.

Прочети още: Проблематичност и напрежения в славянската идентичност