Семейни истории
Твърде късно се заех да събирам материали за рода си. В паметта ми се е съхранило малко, а хората, които бих могъл да питам, се стопиха. Не липсват и противоречия между различни спомени, между спомени и документи и т. н. Подтиците за написването на тези бележки са много, някои от тях отколешни, два – по-актуални и всъщност решаващи. Родителите ми вече ги няма, първо си отиде баща ми Арет (2007), след това и майка ми Петринка (2015). Та след смъртта на майка ми наследих и две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други – не (или бях забравил). Тези снимки започнаха да ми разказват някакви истории, по правило без начало и без развръзка; понякога те също не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно.
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 30 Юни 2020
- Посещения: 6591
За рода на баща ми съм принуден да се опирам на разни външни спомени и документи. Даже имената са разколебани. Помни се, или поне аз така е останало в паметта ми, че най-стария известен представител на рода е свещеник и е от Македония. Той се преселва в днешна България в Сопот /Карлово. Когато в детството ми сме минавали подбалканския път, баща ми ми е посочвал, че тук някъде (но къде беше това тук) е местността Аретови ливади. Явно не съм запомнил добре, защото днес Уикипедия открива местностите Аретовия егрек, Аретово кланче (sic) в землището на село Иван Вазово (бивше Химитлии), южно от Карлово (ок. 25 км) и Калофер (27 км), западно от Хисар (9/ 18 км). Пак там, сред местните родове са посочени „Аретови и техните разклонения – Десови, Вътеви и Вълеви“. И трите имена не ми говорят нищо.
Наскоро, през 2021 г. чрез Фейсбук с мен се свърза потребител на Фейсбук с никнейм Angel Trangos, който ми писа:
Между другото моята прабаба, която е родена в с. Иван Вазово е с фамилия Аретова... Казва се Вида, а нейният баща - Кольо (Никола) Аретов. ...
Ами ще поразпитам братовчедите, които помнят прабаба Вида!
Но продължение не последва. Като се имат предвид топонимите в землището на това село, роднинската връзка е напълно допустима. За съжаление, за момента не ми е известно нищо повече не се знае за това възможно разклонение на фамилията. А името Кольо /Никола /Николай явно се повтаря.
И още един сходен мейл:
Казвам се Иванка Танева, а майка ми е от Аретовия род. (…) По принцип за семейството на майка ми по разбираеми причини почти не се е говорило. Доколкото съм дочувала, прадядо ми Десо е бил кмет на село Иван Вазово и по време на неговото кметуване е построено старото училище. Семейството е било заможно, но от имотите освен топоними, не знам нещо друго да сме наследили. Иначе като цяло в Иван Вазово Аретовият род се смята за по-специален, образован и доста амбициозен. (…) През последните години правя опити малко по малко да сглобя пъзела на родовата история, но за съжаление останаха малцина, които разполагат със спомени и някаква информация.
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 01 Юли 2020
- Посещения: 2985
Срамно малко знам за тях. А и паметта ми не е съхранила и това, което съм чувал, останали са някакви фрагменти. За рода на Никола нещичко събрах, за момента нищо не откривам за рода на баба ми Стефанка. Нейните родители са Василка (1872-1955) и Дамян (1864-1942) Кръстеви, взимам ги от общия семеен надгробен паметник; от Дамян са останали и няколко ордена за храброст. Фамилното име на брат ѝ беше Дамянов, по баща, за него след малко. Знам, че е учила (завършила?) философия, но кога, къде…
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 02 Юли 2020
- Посещения: 3228
Тук ще направя едно отклонение, което скача напред във времето. При това без илюстрации, но си е семейна история, при това, струва ми се, показателна за времето. Трябваше да събера кураж, за да я запиша.
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 05 Юли 2020
- Посещения: 2451
Дядо Недко (1867-1964)
В детството ми той бе доайенът на Каблешковия род. Адвокат, общественик, публицист и какво ли още не. За него има множество интересни истории, повечето прилежно описани и публикувани от внучката му Райна Каблешкова. Тук ще спомена само някои, взети от книгата на Райна и от богатия му архив, който се пази в Държавния архив в Пловдив.
Недко е копривщенин, роден в запазената и до днес Павликянска къща, която баща му джелепчията Дончо купува от тъста си. Четирите му деца осиротяват, когато Дончо е отровен през 1875 г. според семейната легенда – от турците. Първата история за първородния Недко е от детството му:
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 05 Юли 2020
- Посещения: 2887
Вуйчо Ваньо (1897 - 1972)
Той е син на Недко, вуйчо е на майка ми, но така го наричаха и други. Учил е медицина и специализира в Германия и Австрия.
Помня го добре, гостувал съм им неведнъж в представителната им къща в Пловдив. Беше много популярен лекар, имаше кабинет в къщата, и него смътно си го спомням. Беше общителен, гръмогласен, музикален. Особено близък със сестра си Недялка. При развода ѝ застава категорично, според спомените на други роднини, прекалено категорично, на нейна страна.
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 06 Юли 2020
- Посещения: 2609
Както бе дума, Недялка бе от големия Каблешков род. Учи в Софийската девическа гимназия и в американския колеж в Цариград (1907-1912). След това следва социални науки в Германия, има влечение към музиката. Прекъсва, връща се в София и доста по-късно завършва дипломация в Свободния университет, дипломатически-консулски отдел, през 1934., вече зряла жена на четиридесетина години, съпруга и майка. Историята около нейния брак е представена подробно в непубликувания ѝ роман „Фасади“, за който ще стане дума по-долу. Преди войната Недялка се изявява като преводачка, писателка и журналистка, активистка на Българския женски съюз. След смъртта на редакторката на „Млада българка“ Мила Коджабашева за известно време е отговорна редакторка на списанието (1943).
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 07 Юли 2020
- Посещения: 3298
Александър е представен относително широко в споменатия ръкопис „Фасади“. Фактологията е до голяма степен точна, но отношението е очевидно тенденциозно. Същото бе и на майка ми, която ми е разказвала за голямата си привързаност към него и драмата, която е преживяла около развода. Струва ми се, че съм го виждал само веднъж, в ранното ми детство, като споменът се смесва с последвалите коментари в семейството. Баба ми Стефанка ме е извела на разходка и на „Витошка“, на ъгъла с „Парчевич“ (как ли се е запазил този детайл и дали е верен), сме срещнали Александър с втората му съпруга Райна Попова. Бил съм представен, разменили сме няколко думи (по-скоро възрастните), може би съм получил нещо. Общо минута-две-три. И това е. Но срещата породи някакви не особено положителни реакции, май беше подхвърлено, че не е била съвсем случайна. Във всеки случай Стефанка и Александър са се познавали, а не ми е известно Александър да е проявил някакъв други интерес към първия си внук. Което никога не е било драма за мен. По-голям, но не много по-голям е бил интереса му към внучката Доли - дъщерята на сина му Христо. Тя се ражда в годината на смъртта му, няколко години по-късно се ражда и другия внук, който носи неговото име. Човек никога не знае, но мисля, че отсъстващият дядо (единият отдавна покойник, другият видян само веднъж, на улицата) не беше някаква травма за мен.
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 09 Юли 2020
- Посещения: 3297
Елена (1954 - 1996)
С Лени сме връстници, тя всъщност е първа братовчедка на майка ми, затова често се шегувах, че ми е леля, но е два месеца по-млада. Родена е в Пловдив и поради това сме се виждали много често, дори когато учеше в софийската художествена гимназия. След това по едно и също време бяхме студенти във Велико Търново, където тя учеше живопис. Беше затворена и необщителна, но двамата се чувствахме близки. В средата на 70-те комуникациите бяха доста по-сложни и повечето студенти периодично се отбивахме в пощата и подавахме поръчки за междуградски разговори. И мнозина забелязваха слабичкото русо момиче, което седи някъде в ъгъла на салона и тайничко прави скици на непознати. Тъй като са ме виждали да сядам до нея (май само аз го правех или само на мен беше разрешено), често са ме питали коя е тя.
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 14 Юли 2020
- Посещения: 3607
Тази чест ми е най-трудна. Обичам родителите си и нямам какво да крия за тях. От друга страна, вече на няколко места ги споменавах, а и трудно се сещам за истории, които да са любопитни за другите. Улавям се, че с времето все повече откривам у себе си техни черти. При това тези техни черти, които не са ми допадали. Същото се случва и когато мисля за синовете си. Странно е, защото като млад се бунтувах срещу наследствеността и семейната (родовата) принадлежност. Полу на шега, когато майка ми ме критикуваше за нещо в характера ми, дежурният ми отговор беше, че причината да съм такъв е или наследствена, или влияние на семейната среда.
- Николай Аретов
- Семейни истории
- 30 Юни 2022
- Посещения: 3148
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.