Балканският човек 1, балканската култура и балканската общност са изключително привлекателни и богато разработвани теми. Те са и подходящо поле за спорове между „изконници” и модернизатори, ще рече – между автори, които са склонни да откриват някакви древни особености, свързани с „духа на мястото”, с природата („почвата”), дори с кръвта, от една страна, и други, които предпочитат да откриват повече или по-малко съзнателно градени конструкции, често внесени отвън. Няма да нагазя в дълбоките води на теорията, ще се опитам да предложа една относително второстепенна гледна точка към част от елементите, които несъмнено влизат в цялостната конструкция. Тази гледна точка, разбира се, не е нова, съмняваме се, че въобще е възможно да се аргументира нещо принципно ново и непознато; това, което ми изглежда по-смислено, е подреждането на аргументите и, разбира се, освобождаване от удобното говорене на едро.

Прочети още: Още нещо за балканския човек. Елинската митология в българската предосвобожденска култура

  Според кореспонденцията на Асен Христофоров

 

Ще се опитам да се докосна до един несъмнено важен проблем през призмата на един ограничен, но доста богат корпус от текстове. Проблемът е образът на американската литература и култура и неговата еволюция във времето, а корпусът от текстове са главно писмата на Асен Христофоров. Хронологическият обхват е края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. Попътно става дума и за други текстове от следващите десетилетия.

Прочети още: Един български образ на Америка, видяна от цариградския Робърт колеж

Инердисциплинарността е актуално определение, което като че ли по условие има положителна конотация, която не подлежи на проблематизиране. (Така може да бъде разчетена и фразата „в търсене на...“) Това разбиране е залегнало в темата на днешната кръгла маса, така съм го използвал не един път и аз. Когато обмислях днешния разговор, пред мен възникнаха някои въпроси, които като че ли се потвърдиха и от тезисите за изказвания, които се получиха. Ще се опитам да формулирам част от тези въпроси. Приемете ги като добронамерена провокация, а и като резултат от съмнение в общоприетите твърдения.

Прочети още: Интердисциплинарността – начин на употреба

 

Междутекстовостта е, разбира се, нож с две остриета, дефинирането на понятието не е еднозначно, а и самият термин има няколко варианта. Но пък изкушението да се използва този инструмент е голямо. Ако тръгнем от заглавието на класическия роман на Шодерло дьо Лакло, публикуван точно преди 230 години, вниманието можем да се насочим към два типа междутекстови връзки и аналогии. В единия случаи авторите се стремят да демонстрират близостта на своето произведение с някоя авторитетна творба или образец. В другия случай следването на високо ценения образец е съзнателно маскирано от автора на новия текст, тъй като той предполага, че разкриването на близостта може да се окаже „опасно” в някакъв смисъл или в някакъв контекст.

Прочети още: Междутекстовост и престиж

 

Българският образ на френските романисти от ХVIII век

 

Така формулирана темата на предлаганите наблюдения се нуждае от известни уточнения. От една страна тя несъмнено е важна, тъй като сред българите, а и по целия свят френските автори от епохата на Просвещението се радват на много висок престиж, който при това възниква относително рано, установява се трайно и по правило доминира през дълги периоди от време. От друга страна обаче може да се спори какво всъщност възниква в резултат от интереса към определен тип литературни явления - дали този резултат може да бъде назован “образ”, а ако е така, то какво представя той - авторската индивидуалност, епохата или националната култура, а може би жанра или нещо друго. Важно е да се разбере как тези “образи” взаимодействат с други сродни явления от типа на образа на нацията или държавата, към която принадлежи автора, или дори на някакви по-общи конструкции от типа на Европа, Ориента, империализма... Какво е мястото на образите, породени от общуването с литературата, съпоставени с другите образи които същата култура, дори същият автор излъчват? Кога започват да възникват подобни “образи” и явления от кои епохи отразяват те?

Прочети още: От философа към класика и популярния автор

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.