Няма снимка, на която е с потури и калпак. Той е градски човек, свищовлия, в бащината му къща е отсядал самият руски император Александър II. Учил е в странство, възторгва се от модерното, поне от модерните тренове и параходи. Пише практически само за градове, май първи в българската словесност. Е, и за планини, запален турист е. Това също е градски обичай, селянинът не се катери по върховете, освен ако не пасе добитъка там. И иронично се усмихва на всичко, по-дискретно на модерната цивилизация, по-открито на хората с потури и калпаци. И в това май е първи.

Не е да не посещава малки градчета, а вероятно и паланки. Заради изборите, в които не особено успешно участва. Не особено успешно, защото предпочита да иронизира демагогията, а не да я практикува. По най-бруталния начин съдбата му спестява да се нареди сред тези, които иронизира, я в Парламента, я в Министерския съвет.

Изкушавам се да си го представя сред протестиращи жълтопаветници от по-ново време. Знам, че жълтите павета са поставени след смъртта му, но свободомислието и непокорството са по-стари. Само че не го виждам да скандира лозунги, въпреки че е партиец, от Демократическата партия. По-скоро би се усмихнал иронично на дирижирания ентусиазъм на наивници и службогонци.

ЛИК, ноември 2023

• Следваща