Слово при представянето на книгата "Сама по света" от Милка Петрова-Коралова

milka_petrova_koralova.jpg

Тази вечер съм доста притеснен. Първо, защото, освен нормалната сценична треска, може би в тази зала аз съм последният човек, който се е запознал с творчеството на Милка Петрова-Коралова. От друга страна, това ми дава възможност да съм най-близко до радостта от срещата с непознат автор. Преди дни, на откриването на чудесно организираната двойна изложба, посветена на едно литературно семейство, "Емил Коралов - неконформистът" и "Милка Петрова-Коралова - скиталката, дъщеря на света" тук, в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", с известна изненада установих, че много хора знаят Милка Петрова и пазят топли спомени за книгите от поредицата "Сама по света" и за нейната авторка.

Притеснен съм още и защото името на Милка Петрова-Коралова и нейното творчество не присъстват в литературната история, меко казано. А това творчество не се изчерпва със "Сама по света". В новото издание, което ни е събрало днес и което е подготвено от следващото поколение Коралови, са включени и редица други нейни текстове от различни жанрове. Добавени са и писма, снимки, биографични сведения, библиография, спомени и други материали, които допълват портрета на авторката и нейното време.


Съвсем основателно новото издание поставя акцент върху седмичния илюстрован вестник за деца "Весела дружина", където излизат приключенията на малката Милка по света. Както разбираме от спомените на съвременниците, идеята е била на Милка Петрова-Коралова и е осъществена от братята Емил Коралов, Лъчезар Станчев и Веселин Станчев. Името на Милка не е посочено сред редакторите. Новото вестниче съумява да нареди сред сътрудниците си някои от най-изявените по това време детски писатели и художници, да печели сърцата на публиката и да се радва на значителен интерес сред малките читатели. Тези, които разгърнат страниците му, ще открият в тях творби на Асен Разцветников (който по едно време е сред редакторите), на Дора Габе, Елисавета Багряна, Змей Горянин, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Матвей Вълев и кой ли още не, илюстрирани от Стоян Венев, Вера Лукова, Вадим Лазаркевич и Борис Ангелушев.


sama_po_sveta.jpg

Поредицата "Сама по света" не е първата изява на Милка Петрова в жанра, преди това тя пише и други от пътеписи, първите се появяват в авторитетния вестник "Мир". В "Сама по света" младата писателка с лекота навлиза в съзнанието на малкото дете, на младото момиче и през неговите учудени очи вижда големия свят. "Сама по света" е поредица от свързани пътеписи за пътувания по сравнително отдалечени места - от Дания до Южен Египет. Тъй като новото издание съдържа и биографични данни, докато четях, аз постоянно се връщах към тях и сравнявах. Оказва се се, че Милка от книгата не се покрива напълно с авторката, която наистина пътува по местата, които описва, пак съвсем млада, но все пак няколко години по-възрастна от на невръстното момиче, от чието име пише. Всъщност "Сама по света" е литературна творба, макар и авторът да дава на персонажа си собственото си име. Световната литература, а и българската, познават и други подобни случаи. Казвам всичко това, за да предпазя от заблудата, че всичко в поредицата е едно към едно - колкото и щастлив да е човек, толкова много неща за толкова малко време едва ли могат да се му случат - отвличания, корабокрушение, прекосяване на пустинята и т.н.

Г-жа Румяна Пашалийска с основание акцентира върху моралното послание на книгата. Наред с него има и чисто познавателно послание. Благодарение на "Сама по света" децата научават какво представлява северната част на Дания, какви хора живеят в Египет или в Алжир. При по-близката Франция и пътуването по Дунав, с което започват приключенията на Милка, екзотиката очевидно е по-малко, но не и познанието за непривичния свят извън родния дом, предлагащ неочаквани премеждия и нравствени уроци.

Една част от персонажите в поредицата са свързани с ранната младост на авторката, някои дори, десетилетия по-късно, се срещат с родствениците ѝ. За други - не можем да сме толкова сигурни. Например за туарегите. Задайте си въпроса откога и откъде (може би все пак от литературата) знаете за тях - а в "Сама по света" малките читатели неусетно се срещат с тях. Книгата определено има едно ненатрапчиво познавателно значение. То е поднесено много деликатно и дори на моменти с ирония. Тя се долавя най-ясно в епизода, в който Милка е в Египет и екскурзоводът започва на дълго и на широко да ѝ разказва за размерите на пирамидите. Милка го прекъсва и по доста достъпен и рационален начин си обяснява нещата, като ги пречупва през призмата на детската психика.

Светът е шарен. И се променя буквално пред очите ни. А това е друг проблем - как днес би се чела тази книга? Защото светът е и същият, и по-различен. И хората сме по-различни. Бих казал не толкова добри, благородни и щедри. Нещо, което е характерно и за Милка като персонаж, а предполагам, и за авторката.

Книгата е родена и публикувана в едно златно време за детската литература, когато Ян Бибиян ходи на Луната, когато "Патиланско царство" вече съществува. Пак по това време, а и на същото място започват да излизат и детските приключенски четива на Емил Коралов. От една страна, това е конкуренция, но от друга - това е много високото общо ниво на българската литература за деца от края на 20-те, 30-те и 40-те години.

Това, което си заслужава да се спомене, че "Сама по света" не е замислен като големия роман за деца, който да бъде подвързан и поставен на библиотеката. Това е поредица, която излиза в периодиката и се спечелва сърцата на читателите, малки и не толкова малки. Съвременниците единодушно си спомнят, че ся я поглъщали на един дъх и с нетърпение са очаквали продълженията. Много се надявам, че и през ХХІ век "Сама по света" ще бъде четена по подобен начин. И ще попадне там, където ѝ е мястото. Времето сигурно е отнело нещо, но пък е прибавило една благородна патина, която придава на новото издание допълнителна притегателна сила.

Да пожелая още веднъж успех на "Сама по света" и аз съм от хората, които ще чакат и "продължение" и разширение на тази книга. Благодаря за вниманието.

19 декември 2016

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.