Достойно присъствие

В ръцете ми е една ефектна и ценна книга, очевидно писана с много любов. Не бих казал, че именно с нея при нас се завръща Чавдар Мутафов, защото всъщност той присъства в пространството на българската словесност от двадесетина години. Откриваме го в интереса на сериозната критика към българските експресионисти, а което е по-важно - и като въздействие върху търсенията на днешните белетристи. Може би съм провокиран от донякъде банализирания в наши дни патос на “възкресявания” и “преоткривания”, но се изкушавам да кажа, че

Ч. Мутафов заема своето място по един достоен и адекватен на творчеството му начин - ненатрапчиво, но категорично и провокативно. Едва ли можем да очакваме той да стане популярен автор, името му да се чува във врявата на делника или да попадне в ученическите христоматии. Би трябвало да сме разбрали, че има и друг тип писатели, които имат амбицията да бъдат различни, което по условие означава - и неразбрани. Сред българските белетристи от миналото трудно може да се намери по-подходящ пример за подобно съзнателно избрана позиция от Ч. Мутафов.Книгата на Катя Кузмова-Зографова представлява особена жанрова смес - критическото повествование е допълнено от множество спомени, писма от и до Чавдар Мутафов и пр. В паметта ми изплува само един, но затова пък много висок, български прецедент - книгите на Блага Димитрова и Йордан Василев за Багряна. И в двата случая прецизният и изработен с много любов портрет на твореца е поставен в изключително широк контекст. При това дори част от “персонажите” са същите (Б. Пенев, Вл. Василев, Н. Лилиев), повтаря се и някои от сцените - например Мюнхен и българската бохема.Дори самото изброяване на големите фигури в българската култура, които стоят редом с Ч. Мутафов, дава представа както за мястото му в българската култура, така и за задълбочените търсения на изследователката. С особен интерес прочетох страниците за ученическите приятели на бъдещия експресионист - Ив. Лазаров, Д. Дебелянов и др. С много такт и проникновение са представени интимните преживявания на младия Ч. Мутафов и голямата му любов с Фани Попова-Мутафова. И все пак имам усещането, че К. Кузмова-Зографова има още какво да каже по тази тема и в бъдеще ще се връща към нея. Една фраза от книгата се заби в паметта ми. При случаен разговор Ч. Мутафов прошепнал на своя събеседник, посочвайки Фани - “В нашето семейство тя е писателят.” Това е огромна провокация не толкова за осмисляне на непривичното разпределение на ролите в семейство Мутафови, колкото за съпоставяне на два несъмнено различни писателски почерка, които безметежно (?) споделят общ жизнен път.С риск да отегча читателя ще продължа с изреждането на имената, защото съм убеден, че “Възкресението на Дилетанта” е книга, която ще бъде интересна и полезна за изследователите и почитателите на много други, значителни или почти позабравени фигури от културния живот от първата половина на века. От труда на К. Кузмова-Зографова има какво да се научи за Ив. Милев, Сирак Скитник и Д. Узунов, за композитора Д. Ненов, за Й. Стубел, К. Гълъбов и А. Далчев. И на първо място - за авангарда от 20-те години и Гео Милев. На този фон не може да не направи впечатление малкото място, отделено на Владимир Полянов и Светослав Минков - житейските им пътища се пресичат, интересът им към експресионизма е общ, въпреки че тримата тръгват в различни посоки. Всъщност близостта и различията между тях поставят пред литературния историк едно много сериозно предизвикателство. То има и своите конкретни измерения, които могат да се потърсят и в рецензията на Ч. Мутафов за филма “Кабинетът на д-р Калигари” на Р. Вине, публикувана в книгата. Няма съмнение, че Кузмова-Зографова притежава сетива за различието, за взаимоотношенията и взаимодействието между автори с различни вкусове и пристрастия, каквито са Ч. Мутафов и Д. Шишманов.Не без известен страх разгърнах страниците, посветени на “фашизма” на Мутафов и за пътя “От рая на Копривщица до ада на мините в Бобов дол”. Боях се от лесните решения и банализирания патос на повърхностното възмущение и съчувствие. Кузмова-Зографова е навлязла доста по-дълбоко в проблема и се насочва не към ненужни оправдания, а към мотивите, които стоят както зад несправедливите обвинения, така и зад пристрастията на Ч. Мутафов, а и на мнозина от неговото поколение.В книгата са представени всички разнопосочни изяви на Ч. Мутафов като редактор, критик, есеист, сказчик, преводач, архитект. Бих добавил - и като “хвърчилак” (т. е. майстор на хвърчила) - едно от уменията, с които Дилетантът се гордее. Във фокуса на наблюденията, разбира се, е писателят Ч. Мутафов - един особен, неповторим писател, останал неразбран не само от тенденциозната и повърхностна “марксическа” критика, но и от много от съвременниците. К. Кузмова-Зографова внимателно ни въвежда в “декоративизма” в “Марионетки” и “Дилетант”, видян отново в контекста на времето, което ще рече - и на споровете със съвременници като Н. Райнов. Проникновени са наблюденията върху мотива за машината в българската литература от предвоенните десетилетия. Много полезна е втората част от труда, която представя редица непознати текстове на Ч. Мутафов - писма, стихотворни опити, прозаични фрагменти и критически статии. Няма как да не спомена и множеството снимки и факсимилета, които допълват и обогатяват представата ни за Ч. Мутафов. Не само като илюстрират работата му като архитект или увлеченията по фотографията, но и чрез крайно интересните наблюдения за връзките между личната кореспонденция на писателя и неговите произведения.В своя път към Ч. Мутафов авторката на изследването е имала много помощници и съмишленици - още едно свидетелство за присъствието на писателя в днешния ден. Необходим е особен талант да спечелиш доверието на близките на писателя, да провокираш съвременниците да ти разкажат за него, да издириш не само документите, но и хора, които да ги преведат или да дешифрират стенографските бележки и пр. Многолюдието на тази книга продължава с няколкото консултанти, рецензенти, редактори. Всички те гарантират достоверността на конкретни факти, наблюдения или тези, но не нарушават авторовата концепция, която съзнателно търси различни гледни точки за да изгради стереоскопичния портрет на един писател с достойно присъствие в българската словесност.

К. Кузмова-Зографова. Чавдар Мутафов. Възкресението на дилетанта. С.: Ваньо Недков, 2001. -
Литературен форум, № 26, 03. 07. - 09. 07. 2001.

• Предишна
• Следваща