„Da gvorim za nauka, a ne za poliika.” Тове (ме) призовава един мейл от съдържател на явочна квартира.

По същото време други ме убеждават, че трябва да препоръчаме един графомански текст за наградата „Канети”. Отговорни фактори харесвали романа на (платежоспособния) автор. И темата била подходяща, патриотична.

Защо ли си спомних една история, за която вече не съм сигурен дали е съвсем достоверна. Беше някакъв купон, на който разговорът тръгна към наеми на квартири, аспирантски стипендии и пр. Очарователна млада дама се възмущава:

- Колко банално. Аз мислех, че ще си говорим за изкуство!

И си тръгна. Пред блока, в който живееше тогава, имаше милиционер.

Сега дамата май е в Швеция.

Дали тази дреболия е „za poliika” или да се опитам да (ви) я пробутам за литература.

 

7 април 2011

 

PS. Кореспонденцията продължава. Получи се следният отговор:

Chovek ili pravi nauka, ili ne. Drugoto e prokarvane na interesi.

Мисля си какво ли означава. Може би това:

Който прави наука може да си позволи и друго (прокарване на интереси).

Тези, които не правят наука и завиждат на правещите, прокарват своите интереси по странични пътища - искат лустрация, прозрачност и пр.

Остава само да разберем кой определя кое е наука, кое - имитация, кое - завист. Може би тези, които имат по-голям организационен опит, ще направят някаква комисия, която да се произнесе. То не че няма подобни структури.

Но аз се питам друго. Защо някои от хората, които толкова обичат науката и имат самочувствието, че (те) я правят, непрекъснато се товарят с разни постове и постчета? Защо си губят ценното време и енергията, която и при тях не ще да е съвсем неограничена.

 

9 април 2011

• Предишна
• Следваща