Гледам снимки от едно събитие и за кой ли път се питам какво всъщност става. От една страна комунистическата реставрация е в пълен ход. От друга страна обаче много хора се натискат да ме учат на антикомунизъм и пр. А сред тях – осветени агенти на ДС, партийни секретари и членове на БКП. И други, които падането на стената завари да се оплакват, че не са ги приели защото връзкарите пак са ги прередили. Трети – горди членове на казионни творчески съюзи, искрено споделящи тяхната носталгия. (Не че „неказионните”, ако още съществуват, не подтичват по сходни пътеки.) Гласовити сътрудници на „Ново време” (обвинявани в плагиатство) ме учат на принципност. Откровени подмазвачи говорят за морал и професионализъм.

И друго не ми е ясно. Защо при толкова патриоти, при толкова морални и принципни хора, при толкова вярващи християни и пр. не сме се възнесли до светлото бъдеще. Сигурно няколкото скептици като мен са виновни.

• Предишна
• Следваща