Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Матей, 25:29)

 

Няколко събития се смесиха в главата ми тези дни. Собствената ми реакция донякъде ме изненада. Централното място в съзнанието ми бе окупирано от сюжета с Паметника на съветската армия. След него се нареди последната порция осветлени агенти, а на опашката – това, което всъщност най-пряко ме засяга – сюжетите около БАН. Пряко ме засяга и сюжетът с вътрешните избори, но той някак мина покрай мен.

Казусът с оцветяването и „почистването” е толкова ясен, че няма накъде повече. Един симпатичен жест, който наистина може да се разглежда като изкуство и който безусловно подкрепям, завърши според очакванията. За момент събитието върна общественото внимание върху съветската окупация и сегашното руско присъствие тук. Капчицата катран в цялата история отдавна е присъствието на осветени агенти на ДС сред хората, лансирали идеята за демонтажа на паметника.

С агентите нещата са по-сложни и забелязвам, че бягам от темата. Черно – бялото поляризиране все повече не ме удовлетворява. Но пък обратната гледна точка продължава да ме отблъсква. Явно е, че сред мнозинството кариеристи и … (да избегна грубите квалификации), има и набедени, а има и пречупени. Със сигурност има и хора, които са доносничели с користни мотиви, както и други, на които са го правили безкористно, то просто им е идвало отвътре и резултатите са им носели някакво удовлетворение. Те всъщност и сега го правят, макар и по други канали. Но как да ги разграничим, на мен поне ми е трудно (оставям настрана глупостите за служенето на Родината). Забелязвам, че съм по-склонен да вярвам на възраженията на хора, които познавам, по-склонен съм да простя на тези, които определено имат качества (въпреки че според притчата от тях би трябвало повече и да се очаква). От друга страна с неудоволствие забелязвам в себе си и злорадство при повечето от социално добре реализираните. От друга страна, все повече надавам ухо на конспиративните теории, които по принцип недолюбвам. Но защо ли пък да няма някаква логика в това представяне на фактите на порции, а и частично и по някакъв само формално ясен график. Така както очевидно има някаква логика и при откриването на данни за лица, за които по-рано е съобщено, че не са били обвързани със службите.

И накрая БАН. Дори и на мен ми омръзна тази тема. Две-три неща, случили се практически едновременно, ме провокираха. Първо сайтът, на който бяхме свикнали да четем мненията на бунтарите в Академията, се оттегли от темата. Това разбира се е негово право, както бе негово право и да публикува меко казано съмнителните разсъждения на хора, които се оказват сътрудници на ДС (Св. Елдъров), при това едва ли набедени. Почувствах се засегнат от следната квалификация: „…учените са деградирали до степента да приветстват собственото си заколение – само и само да не разсърдят началството и да не се промени мизерното им статукво. Което обаче въпреки всичките им усилия все пак се променя – става още по-мизерно. Нещо като БАНичарница и боза, както пишат във форумите.” Засегна ме, може би и защото е вярна, надявам се само частично.

Две думи и за цензурата. Не си спомням преди доста време как съм се оказал в един форум за проблемите на науката, в който, наред с немалко логорея, има и интересни неща, затова и не се отписвам. Веднъж се опитах да възразя на модератора, според мен любезно и с основание, реакцията му беше – Message not approved. Рекох си, форумът си е негов, да прави каквото знае и както го може. И престанах да се обаждам там, вярно, написах нещичо другаде. Вчера отново се подлъгах и поправих едно фактически неточно твърдение. Сигурно сте отгатнали отговора.

Споменах злорадството. Грозно чувство, няма съмнение. Дали то няма, все пак, някакви основания. Няма да ходя чак при „Записки от подземието”, думата ми е за по-прости неща. Има един тип хора, за които всичко може да бъде използвано инструментално – и сътрудничеството на ДС, и разобличаването му; и защитата на паметника, и демонтирането му; и защитата, и критиките към БАН. „Келепир има в тия работи. Хората пари натрупаха.” Смисълът на една или друга теза не е важен, важна е ползата, която може да се извлече. За някои ползата е съвсем конкретна, за други – по-мъглява и неосъзната, да е нарека „психически комфорт”.

Ще завърша с едно твърдение на Андрей Иванов, което бе премълчано от визираните, но което не ми дава мира:

 …днешните елити са били елит и преди, живели са живот на елит и в повечето случаи възприемат това за нормално състояние на нещата. Затова реинкарнирането на хора, биографии и мрежи се оказва важно именно в този – поведенчески, а не идеологико-политически – аспект, като възпроизводство на поведенчески модели, а не на идеологически конструкции. (Култура, бр. 13, 08 април 2011) 

Бих добавил, че около тези „елити” винаги гравитира една група хора, които са готови на всичко, за да бъдат приобщени. И някои успяват.

 

• Предишна
• Следваща