Тези дни усилено се обсъждат парите за представителни разходи на депутатите, тяхното изразходване, облагане с данък и пр. Много неща се казаха, доста демагогия се изля. Няма съмнение, че народните представители трябва да получават достойно възнаграждение. Както и че това трябва да става прозрачно и според закона. Какво става с финансирането на т.нар. независими депутати е детайл, дразнещ наистина, но не особено значим. В многословието потъна нещо по-важно и доста просто, както и това, което стои зад него. Затова ще се опитам да го представя.

Парламентът създава правила, по който се финансират политическите партии. Идеята е това да става от държавния бюджет, за да не се намесват нечисти пари, фирми, интереси. (На практика това означава, че се спестяват част от разходите за лобиране на визираните потенциални подозрителни структури.) Бюджетът се пълни от данъците на повече или по-малко коректните данъкоплатци. Част от събраното финансира партиите и парламента. В един момент депутатите изпитват нещо като срам и решават да отделят от получената субсидия (която явно не им е необходима изцяло) за благотворителност. На пръв поглед достоен за уважение жест.

И така. Някой има нужда от помощ (например детето му се нуждае от непосилно скъпа операция). Той си купува лекарства, сирене и хартия, за което автоматично плаща ДДС. На хартията написва писмо, в което обяснява своята нужда, праща го по някакъв начин където трябва. Същото правят 1000 души. Молбите на 1-2 биват посрещнати с разбиране, депутатите решават да ги удовлетворят с част от парите за представителните си разходи (дошли от левчетата на просителя и на няколко милиона като него). Просителят естествено е благодарен (в оптималния случай детето му е спасено) и той (и семейството му, и близките му) се чувстват задължени на благодетеля. Който, в името на прозрачността, не смята за необходимо да премълчи доброто си дело.

Въпросът дори не е само в това кой в случая на кого помага и защо това не става по някакъв друг начин – например направо от бюджета или от личните средства на депутата. Има и още нещо, което ме смущава. Подобна благотворителност всъщност укрепва старата представа, че съществува някаква група хора, които могат и да не са много читави, но имат специален статут и от време на време правят някакви добри жестове. По време на реалния социализъм те се наричаха номенклатура, имало ги е и по-рано, доста по-рано. Има ги и сега, за тях правилата не важат, тези хора изискват да им ръкопляскаме. Те смятат, че им се полагат всевъзможни постове (по възможност по няколко едновременно), независимо от това, че по правило отдавна са отминали своето ниво на некомпетентност или че възрастта им едва ли е особено подходяща за подобно натоварване. А когато се наложи все пак да се оттеглят, те смятат, че имат право да посочат наследниците си, които ако не са синове и дъщери (зетьове и снахи), със сигурност ще са по техния облик и подобие. И също ще са склонни да отделят част от представителните си разходи за операции на деца.

Новинариум, 14 юли 2011

• Предишна
• Следваща