Два текста, единият старичък, се сблъскаха у мен по волята на случайността и, парадоксално, ме изправиха пред сходни дилеми. В единият Ст. Джобс поучава студенти от Стандфорд, в другия Ф. Боков отхвърля обвинения. Питам се, има ли право един свръхбогат човек да настоява "Stay hungry! Stay foolish!" Дори ако е непривично откровен, до разголване, дори и да е пред лицето на смъртта. Въпреки че думите му, всъщност цитат, имат своята дълбока логика. По-дълбока от нашенското "Гладният на сития не вярва." (Всъщност поговорката твърди обратното - "Ситият на гладния...")

Питам се и друго. Всеки син има право да защитава баща си (Ст. Дж. говори доста дистанцирано за "биологическата си майка"). Без условно, но дали все пак и в някакви граници. Ограниченото ми въображение отказва да си представи ситуацията, за която Ф. Б. настоява. Преди да публикуват статия, журналистите да отидат при него и при сестра му (може би и при сина му) и да кажат нещо от типа на: "Госпожо Генерален директор на ЮНЕСКО, господин Посланик, вярно ли е, че уважаваният Ви баща е убил собственоръчно някакъв съмнителен художник и журналист (Райко Алексиев)?

Имам и други въпроси към Ф. Б. По думите му, баща му "с още петима души стават първите партизани от Якоруда", но фашистите (не било вярно че нямало фашизъм в България) тормозели баба му, интернирали семейството и пр. Господин Посланик, ако сега аз хвана гората с оръжие в ръка и започна да правя това, което е правил баща Ви и неговите другари (при това по време на световна война, да не дава Кришна), Вие ще защитите ли семейството ми?

Ваше Превъзходителство (нали това е протоколното обръщение към посланици), Вие се извинявате на пострадалите от сина Ви, но веднага искате да Ви се извинят тези, които са преследвали партизаните (впрочем спазвайки законите.) А дали вие лично, Ваше Превъзходителство, не трябва да се извините на хората, почувствали се ощетени, изместени, обидени от привилегиите, на които Вие, сестра Ви, синът Ви и т.н. сте се радвали?

Каква все пак е връзката между Ф. Б. и Ст. Дж.? Ако не се боях да не бъда политически некоректен (впрочем и двамата не са особено коректни), бих я потърсил в наглостта. Тя, разбира се, може да приема различни форми - например да убеждаваш студенти колко хубаво може да бъда да зарежеш университета. Ст. Дж. и Ф. Б. показват, че тя може да има и различни резултати (и при двамата обаче полезни за тях самите).

И накрая, не съм сред феновете на Ст. Дж., въпреки че речта му пред студенти от Станфордски университет (2005) е забележителен текст. Опитвам се да съчувствам на Ф. Б. за загубата на сина му, разбирам и желанието му да защити семейството си.

И все пак...

• Предишна
• Следваща