Драги Боре,

Благодаря за поканата да се включа в дискусията.

Да приема предизвикателството, умишлено го правя на прима виста, без никакви справки. Жанрът май го предполага. С доста от казаното съм съгласен, но ако проблематизираме (при това в личен блог), да е докрай.

„Като поет Христо Ботев безспорно е един от най-добрите…” Не оспорвам, но ми липсва доказателството. Също толкова основателно може да се каже „Безспорно е, че ни е внушено че…” Това дори може много лесно да се докаже. Но от него пък не следва отменяне на първата теза. Двете могат да си съжителстват мирно в едно общо твърдение. Например: „Като поет Христо Ботев безспорно е един от най-добрите и това (успешно) ни е внушено от образователната система, от държавните празници, ритуали, наименувания (на улици, площади, заводи, върхове, футболни клубове...)

Казусът с втората теза ми изглежда малко по-уплетен. Първата част всъщност е общо място за доста от авторитетните писания за Х. Б. (не ми се проверява, но мисля, че подобни твърдения, формулирани по друг начин, се откриват у Б. Пенев, Вл. Василев и някои днешни изследователи) – „егоцентрик, обзет от месиански настроения, премесени с утопичен социализъм и анархизъм…, маниак,… нарцисизъм”.

Следващата част на тезата обаче ми се струва подвеждаща. Тя някак предполага съществуването на рационален замисъл. Убеден съм (включително и от самонаблюдения, а и психолози, психиатри и психоаналитици са го твърдели), че човек е доста нерационален, че действа понякога дори против интереса си, без да си дава сметка за мотивите си. Често дори си въобразява някакви благородни мотиви, напълно противоположни на реалните. Ясно е и друго – всяко човешко действие има сложна мотивировка, т.е. мотивите му са повече от един, преплетени, а и противоречиви. Към това бих прибавил, че представите ни за света по правило са субективни и деформирани. Струва ми се, че нещо подобно може да се търси и у Ботев – той може би е мислел едновременно, че жестът му с четата:

- Може да освободи България.
- Ще му осигури особено място в българската поезия (и не само поезия).
- Може би се е чувствал заставен да каже и Б., след като е казал А.
- Може да се е чувствал в някаква безизходица, от която единствения изход е смъртта. Тази безизходица би могла да свързана както с революционното движение (той е в конфликт с Л. Каравелов, чувства се изолиран, гибелта на Левски не само е била удар за организацията, но и е произвела героя, позиция, към която и Ботев може би се е стремял). Да продължавам ли, че безизходицата е финансова, а може да има и някаква лична или семейна драма, за която не подозираме. И т.н.

botev-KOZLODUI

За писмото. И аз си мисля, че то е сред личните текстове, писани „за поколенията, за историята”. (В момента не си спомням историята на този текст, затова прескачам съмненията за евентуална намеса, които са съвсем реални при други Ботеви текстове.)

Големият проблем тук е друг, по-точно той е част от един още по-голям проблем. Националната пропаганда (вкл. и образованието, вкл. литературата), и то не само днес или по време на т. нар. социализъм, поставя акцента върху героичният човек извън закона, който се отказва от други ценности в името на нацията (или класата, или партията). Самият Ботев (Л. Каравелов също) е разколебан. И при двамата има формулирани противоположни твърдения, „ние (трябва да) сме преди всичко българи, а едва след това и…” И „ние сме преди всичко човеци, а след това българи и…”

Много добре знам, че всички националистически пропаганди правят същото. Някои сигурно дори по-драстично. Въпреки че съм дълбоко нерелигиозен скептик, бих казал, че ако не бе заразена с национализъм, а след това и потисната, църквата би могла да смекчи или да ограничи крайностите на националистическата пропаганда. Но християнският универсализъм е последната грижа на българските църковници, за голямо съжаление.

Да спра дотук, някой друг път може и да продължа. Ако събера кураж и намеря време.

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.