Или пак за Фонда

 

Да резюмирам, съвсем субективно, разбира се. Част от научната общност констатира, че Фонд „Научни изследвания”

не спазва сроковете и процедурите, които сам е определил.

Това поражда няколко въпроса:

- Как и защо значителна част от участвалите в последния конкурс проекти са декласирани административно.
- Къде са (съществуват ли) рецензиите за проектите?
- Отговарят ли ръководителите на Фонда на изискванията за позицията, която заемат?
- Допустимо ли е учредени в последния възможен момент структури (ООД-та, фондации и пр.) да участват в подобни конкурси?
- Съществува ли кръг от приближени на Фонда лица и организации, които печелят конкурси с неадекватни проекти?

Това е същността. В нестройното многогласие на протеста се чуха и други възражения, някои от тях основателни, други не толкова, трети – формални. Към формалните определям въпросите доколко част от проектите отговарят на тематиката на конкурса, основателно ли е участието на проекти с педагогическа насоченост и пр. Последното възражение е доста хлъзгаво, защото отговорът – Да, основателно е. – замъглява въпроса доколко спечелилите проекти с педагогическа насоченост са… научни проекти. Излишно отклонение, само привидно добре звучащо като реторика е възмущението от неучаствалия в конкурса проект „Бельото като дискурс”.

В суматохата до микрофона на публичното говорене се добраха различни лица. Едни от тях компетентни, други просто отреагираха на собствените си комплекси, трети заявиха лидерски и / или административни амбиции. Четвърти самоотвержено защитиха шефовете си, пети заговориха от името на несъществуващи в живота хора… Не липсваше, разбира се и откровена демагогия.

Подобна шумотевица се оказа добре дошла за критикуваните, които отвърнаха по познатия от заглавието на тази бележка начин. Или по-другия модел, „Знам го аз него, аз със сестра му…” Многото въпроси дадоха възможност да се отговори на „лесните”. Например:

- „Кортенска е…” (Като че ли протестиращите са я назначили или пък са се примирявали с подсъдните й дела.)
- Грешни пари се харчат за лаборатории, командировки, абонаменти и пр. Подсетени от комплексирани хора и отблъскващи журналисти с политически амбиции критикуваните отговарят: „Ще я проверим тази работа.”

Сигурен съм, че някъде има нарушения, дребни или едри. Но същностния въпрос е друг:

- Кой трябва да създаде условия да няма нарушения? Нали тези проекти са приемани, оценявани, отчитани и пр.
- Оказва се, че ще се проверява лаборатория на Софийския университет. Оттам идва и част от критиките към Фонда.

Няма да се проверява:

- УниБИТ, най-често виждан като привилегирован. Оттам обаче критики не се чуват.
- Още по-малко пък ще се проверяват пряко свързаните с ръководителите на Фонда бенефициенти.
- Въобще няма да се проверява компетентността на ръководителите му, на комисиите. Колкото до рецензиите – да минат празниците, пък после ще видим.

• Предишна
• Следваща