Вечен безпартиен, отколешен седесар, гласувал на последните избори за ДСБ си търси партия, за която да гласува, но не и да членува.
Изисквания:

Либерална платформа. Ще рече, в моите представи:

- Акценти в програмата: образование и наука, екология и енергийна ефективност, електронно правителство и високи технологии. Здравеопазването се подразбира.
- По-малко държава, повече индивидуални свободи. Което не изключва солидарността като ценност.
- Категорично разграничаване от национализма.
- Светска държава. Категорично противопоставяне на всякакви заигравания с църквата и религията. Вкл. и противопоставяне на въвеждането на вероучение в училище.
- Разумно изразходване на държавния бюджет – съкращаване на висшата администрация, противопоставяне на мегаломански проекти.
- Категорично противопоставяне на демагогията и популизма.
- Последователно противопоставяне на ограниченията върху Интернет и крайните изисквания на законите за авторските права

Допълнителни изисквания:

- Ръководството на партията да не е обвързано с номенклатурата на БКП /БСП, вкл. и семейно. (За ДС и пр. се разбира от само себе си).
- Неангажираност с икономически структури.

Премерено медийно присъствие и неангажиране с медийни звезди (певци, актьори, журналисти, постоянни коментатори) би било предимство.

За контакти - Фейсбук

П.П. Непосредствен подтик за написването на тази обява беше обръщението на Ив. Костов „Вие сте вярващите и почтените в тази изстрадана, предавана и продавана земя – България”. Въпреки че гласувах за него, то явно не е насочено към мен – не съм „вярващ”, не мисля България като „изстрадана, предавана и продавана земя”. Подобна реторика не ме привлича. Проблемът е, че отдавна няма алтернатива, а вакуумът се запълва от комични фигури. Ставало ми е неудобно да кажа, че съм либерал, когато видя кои и как използват тази дума.

• Предишна
• Следваща