Не е завист, и на 20 се дразнех от подобни лафове (поне така си спомням сега). И не само защото ми звучи като превод от руски.

Конкретният повод е едно тв предаване, доста типично за културните нагласи от последните 50, да не кажа 100 години. Не само у нас. Което по деклариран замисъл би трябвало да стимулира „младите” хора да имат „кауза”. Имаш кауза (малко шанс, а и контакти няма да навредят) – попадаш в телевизора. Каузата ти влиза в състезание с други като нея и за да спечели трябва да е привлекателна. Е, това ако не е стимулиране на демагогията, здраве му кажи.

И почват едни купешки приказки за България, за природата, за гражданското общество, за образованието, за науката… Все пламенно заявени тези, които ако не са банални, със сигурност са банализирани от повторения (по телевизора и не само).

Мислех си, че интересната кауза е нещо, което не се вписва в общоприетото, провокира го, показва нещо в неочаквана светлина.

Едно предложение за кауза, също не особено оригинално – „Не на телевизията” (Смекчен вариант – „Ден без телевизия” – например петък, някога имаше такова нещо, макар и неофициално.) Или поне „Не на демагогията и празнословието”.

Чудим се защо партиите са, да кажем 60, и сякаш са си плюли в устата – България, гражданското… (вж. по-горе). Или защо протестиращите срещу партиите и „системата” се приютиха при някои от най-съмнителните партии.

Някои се опитват да излязат от калъпа, но резултатът не е особено адекватен, меко казано. “Бог и България – единство в двойна плът!”

Не, мерси.

• Предишна
• Следваща