Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.
Христо Ботев

You turn [U-turn] if you want to. The lady's not for turning.
Margaret Thatcher

 

Поводът, разбира се, е широко огласеното мероприятие (верига от мероприятия) „25 години свободна България”. Първата ми реакция бе, че това май сме го виждали вече – вероятно през 1969, за 1903 не си спомням, а и не ми се проверява. Не ми се занимава и с мотивите на инициаторите – казионни мероприятия винаги е имало, вероятно няма да изчезнат скоро. Винаги се намират хора, които да извлекат някакъв реален и символен капитал от тях.

Първият и съвсем очевиден проблем е за това как новото охотно използва моделите на старото. Преди се е чествал 9 септември, сега 10 ноември. (Понякога и организаторите на честванията са същите. Спомням се, че имаше някакъв активист, който се опита да направи нещо като седесарска детска организация, май беше „Сините лъвчета”. СДС падна от власт и той май отиде в друга партия.)

Оставям настрани щекотливия въпрос дали един пленум на БКП може да маркира началото са свободата. Провокиран съм от друго. Щом България е свободна от 25 г., то преди това, каква е била? И откога?

Засега не са се намерили публицисти, които да заговорят за „комунистическо робство”, но и това не е изключено. И ще се попълни колекцията от така обичаните робства: „византийско робство”, „турско робство”, „фашистко робство”, „комунистическо робство”.

Въобще „Единство, творчество, красота”.

Отблъскваща е тази страст да се изкараш (бивш) роб. По-симпатични ми са думите, които сложих в началото.

По-бодро бѝлото, майстори!

• Предишна
• Следваща