Обичам България заради правилцата ѝ, умението ѝ да се спотайва, да заобикаля законите, да се възползва от всичко, що носи власт. Мразя България, защото в нея не можеш да уредиш нищо без връзки, защото всяко нещо се прикрива под плаща на властта.

Не бързайте да харесвате или да ме обвинявате. Това всъщност са думи на Херт ван Истендал от увода на книгата му „Белгийският лабиринт“ (прев. М. Енчева, И. Дундакова-Карабашлиева, Пловдив: Жанет 46, 2015). Има ги и на четвърта корица. Аз само смених името на родната му страна, за която пише автора. А книгата ми е подарък от белгийски приятел, който я харесва.

Поне две неща ме провокират в тази закачка, а и в книгата като цяло. (Казвам „поне“, тъй като си запазвам правото да се върна към нея.) Първото е критичния начин, по който един сериозен автор (не таблоиден журналист или ФБ коментатор) пише за страната си. (Преди време по същата причина бях - и съм – впечатлен от друга забележителна книга - „Изобретяването на еврейския народ“ (прев. Р. Люцканов, София: БГ книга, 2011) от Шломо Занд. Мисля си как евентуално биха се приели подобни български книги за България. Всъщност май знам, тъй като има някакви опити, с мълчание, с възмущение или с не особено разбиращ възторг (най-малко вероятно).

Втората, и в случая по-важна провокация е свързана с клишираната фраза, която сложих за заглавие на тази бележка. Струва ми се, че Херт ван Истендал отговаря на подобни въпроси – да, има, и тя е... Белгия. При това аналогията не е само с нашенското връзкарство и лафът за закона като „врата в полето“. А и по отношение на политиците (и монарсите!), днешни и вчерашни, за демагогията, популизма, патриотарството, деформираното образование (е при него можем да се гордеем, че сме по-напред от Белгия).

Но само Белгия ли е, с нейния Брюксел – столицата на Европа. Ами Брекзит, ами Тръмп, ами Полша…

Продължете сами. Аз също се каня да го направя.

 

• Предишна
• Следваща