Да, заплатите ни са унизителни, а битовите условията, в които работим (поне част от нас) са нетърпими. Казвал съм го и го повтарям, но сега се чувствам провокиран от друго, което заслужава внимание, въпреки че може да изглежда неуместно. И то не зависи от „управниците“ и външни фактори. Някои неща могат да се променят и отвътре, едни от тях лесно, други – по-трудно. Няколко актуални примера.

1. Наскоро имаше основателни протести за заплати. Участвах, разбира се, но не особено ентусиазирано. Причината – ръководството на БАН (и някаква полуказионна синдикална организация, на която не съм член) се беше заела с организирането му. Явно не им е минало през ума, че част от причините за недоволството е и у тях. И по начин, който ме върна десетилетия назад, организаторите държаха някакви банални речи и насочваха движението като фелтфебели.

2. Наскоро ми се наложи да пренасям от института, в който работя, до централната библиотека служебна бележка, че работя в БАН. Правя го всяка година, понякога – и по други поводи. Става дума за академия, за научна структура във времето на интернет.

3. Пак наскоро в един сборник, издаден от БАН, бе включена и моя статия. Помолих съставителката да ми прати PDF на текста. Тя направи каквото бе по силите й, благодаря й, и ми препрати следния отговор, вероятно от отговорен фактор в издателството:

„Съхраняваме PDF-ите, но не ги раздаваме.
Е. Найденова“

Частен случай, но свидетелства за манталитет, за начин на мислене. Госпожата не желае да „раздава“ на автор собствения му труд. На автор, който, не е получил нищо за труда си, а „раздаването“ би й струвало няколко кликвания с мишката. И на нея не й е хрумнало, че поисканият PDF не може да послужи за нищо друго, освен за популяризирането на текста, ще рече – на една частичка от продукцията на Академията.

4. Съвсем наскоро трябваше да чета един тежък и лошо написан дълъг текст, който може да се резюмира по следния начин. „Не сте ме поканили в телевизионното предаване, затова то не е хубаво.“ Засегнах се и от начина, по който съм споменат, признавам. Не за първи път от този автор, който от години се представя в чужбина като „доцент“ и който, къде за да си спести труда, къде за отмъщение, при преработването на един сайт, в създаването на който и аз имам известно участие, свали десетки текстове, не само мой, и така "редуцира" дейността на една неформална научна организация, в която се включи.

Създаването на елементарни бази данни би трябвало да е лесна задача за една академия. Не толкова трудно ще да е и поддържането на актуалността им. Както и на сайтове с наистина актуална и необходима информация. Това, което е трудно, е промяната на манталитета и отхвърлянето на стереотипите. Непрекъснато се въртим около остарялото и, бих казал, глупаво, но изгодно за някого противопоставяне технократи – хуманитари. И не обръщаме внимание на чиновническия манталитет, на грозното чинопочитание, на кариеризма, на свръхболезнените амбиции и фалшивото единодушие при изборите.

• Предишна
• Следваща