или за дърветата и гората

 

Забелязах, че отдавна не съм се обаждал. Обяснявам си го с това, че мислите ми се въртят все около неща, за които мнозина говорят. Страхувах се за не повторя нещо, а и баналности дал бог. Едно нещо обаче ме провокира да рискувам с мнение, което също може да се окаже не особено актуално. Но пък ме засяга пряко – омръзналият на всички ни въпрос за реформата в БАН.

Много хора знаят кога какво точно трябва да се направи. Кой знае защо обаче това все не става. Констатацията е по-обща, но е особено актуална за случая. Колко много хора знаят – знаят как се организира наука, как се финансира, как се реорганизира и пр. Някои от тях не само звучат компетентно, но и понякога казват верни неща. Привеждат статистически данни, сравняват с добрите практики по света (едно време говореха за „челен опит”), рейтинги, илюстрират с графики и пр. Нямат колебания за това кога една публикация трябва да се брои и кога – не.

Пустите му публикации, не че не са важни, напротив. По-важни са от броя на дяволите на върха на една игла (навремето дебатите по въпроса ще да са се появявали в най-авторитетните форуми). Сигурно не знам как да търся, но нещо не откривам достойните за Нобел публикации на най-гръмогласните и най-знаещите. А като открия нещо, то пък някой вземе да каже, че не било съвсем оригинално, я кавичките били пропуснати, я друго.

Та си мисля, дали и тук няма някакъв вариант на прословутия принцип, в случая – едни могат да правят нещо, други да им обясняват как да го правят. Казвам го с болка, защото като литературен критик ми е омръзнало да слушам изтърканата фраза, че който не може да пише (да привижда) – критикува. Може пък наистина двете неща да се съчетават трудно, може наистина един да вижда дървото, а друг да трябва да му обяснява как да го посади, така че да стане гора.

Това обаче, което ми се иска да попитам, е дали и за знаещите не би било полезно известно смирение (извинявам се за ненаучния термин, при това употребен от ако не атеист, то поне скептик). Уважаеми дами и господа, може да заемате какви ли не постове, да изграждате какви ли не нови структури, да сте специализирали къде ли не, дори и в Nature да сте публикували. Малко смирение, малко съмнение в собствената Ви непогрешимост няма да е излишна.

Може би тогава справедливите Ви искания ще бъдат по-убедителни и за хората на ключови позиции, и за просветената публика (отново дължа извинение). А може би изходът е другаде – я в гората, я в някое дърво, а с него, я по-чуждата, я по своята глава.

За да няма никакво съмнение, накрая – БАН разбира се трябва да бъде финансирана по-адекватно. Хорото на гладната мечка не може да има кой знае какъв научен принос, а може и да избие в друга посока. Което не значи, че ръководството и управлението на Академията не трябва да се променят. Но това вече не веднъж е ставало дума.

11 ноември 2011