(С извинение). Лаконично негативно предложение

 

В последните години научната колегия се вълнува от какво ли не, а сегашните избори за Общо събрание (и нагоре, и надолу?) са обвити в мълчание. А не би трябвало, те са някакъв скромен шанс нещо да се промени. При това има консенсус за нуждата от промяна.

Банална констатация. Сегашните „ръководства” се провалиха. Нека за момент не задълбаваме в причините, има и външни, и глобални, и персонални, и свързани с манталитета ни. Затова се налага радикална промяна, ще рече и – радикална промяна на актьорите. Някои от досегашните ни представители са достойни хора, но очевидно те са малцинство.

Убеждават ни, че Общото събрание било излишен орган, че изборността била демагогия и пр. Не е така, но това не е съществено за момента. Има Общо събрание с някакви правомощия (ограничени, прекалени) и трябва да бъде избрано ново. Нека се опитаме да е по-добро.

Преди време казвах, че електоратът в БАН е с най-висок ценз и би трябвало да е компетентен в изборите. Фактите често ме опровергават. Да се опитаме да не се разочароваме от демократичните процедури.

Скромното ми предложение е изцяло негативно:

- Да не преизбираме досегашните представители (да се опитаме да приложим принципа на мандатността).

- Да не избираме директори (кандидат директори) и други „ръководители”.

- Да не избираме хора, заемащи вече два три-поста в институтите.

- Да сме предпазливи и с обкръжението на досегашни и бивши шефове. (Камбанката на подозрителността винаги звънва, когато някой ентусиазирано съставя сборник в чест на шефа си, което някак съвпада и с „академичното му израстване”.)

- Да не се подлъгваме по демагози. (Политическите избори би трябвало да ни са ни убедили, че резултатите не са добри.)

- За сътрудниците на ДС и партийните секретари (и другите форми на номенклатура) не си струва да се споменава.

Не казвам, че придържането към подобна линия ще оправи „нещата”. Но нека опитаме, има някакъв шанс. Сигурен съм, че другият вариант не ме привлича.

Цветница, 2012