Обединяват институтите по антропология и паразитология
с цел опазване на националната идентичност


Ръководството на БАН реши да се реформира. Предлаганото преструктуриране няма мотивировка, нито обяснява какво реално ще се спечели от него. Съмнително е, че то ще доведе до икономии, със сигурност не и тази година. Дори и да не се смятат разходите по възможните съдебни дела. При това целият бюджет на БАН в момента е едва 74 милиона, а европейската глоба, която ни заплашва за „заменките”, е между 50 и 110 милиона.

В промяната е залегнала директивата сега съществуващите 69 института да станат 42. Не е ясно защо да не са, да кажем, 32 или 52. Един пример. Обединяват се Институтът по експериментална морфология и антропология с Институтът по експериментална патология и паразитология. Мисията на новото формирование е „запазване на националната памет и идентичност”.
Не мога да се освободя от впечатлението, че подтекстът на декларираната воля за реформи е да се демонстрира активност, без да се осъществи реална промяна. Вместо това се сътворяват нови имена на изследователски направления. Например „Биомедицина и качество на живот” или „Общество, основано на знанието”. Звучат чудесно, но смисълът им е размит. Те би трябвало да заместят ясните названия на научни дисциплини като биологични и обществени науки.
За пореден път се лансират противопоставяния (например Министерство – Академия, Академия – университети), посочват се врагове и всеки, който не е с нас, е против нас.Злите езици говорят, че зад различните атаки към Академията стоят конкретни интереси, свързани със сгради и други имоти. След закриването на институти, техните сгради ще бъдат освободени…
Истинска реформа в БАН трябва да има и в общи линии е ясно в каква посока да се развие. Трябва да се започне от горе на долу и всъщност най-накрая да премахне това деление на „горе” и „долу”. Първо да се проведат избори на всички нива. Да се прецени има ли нужда от 3 заместник председатели и още осем секретари на академията. Плюс 11 дирекции и служби! 
Да не забравяме, че сегашното ръководство на БАН бе избрано след като през 2008 г. предишното бе принудено да се оттегли под сериозен обществен натиск. На стола на акад. Иван Юхновски седна неговия заместник акад. Никола Съботинов. Още тогава се обсъждаше, че изборът се осъществява от Общото събрание, в което доминират директорите на институтите, които се назначават от председателя. Тези дни пък се оказа, че сред тях сътрудниците на ДС са непропорционално много. „Не се очакват оставки на бивши агенти, казва акад. Съботинов пред агенция „Фокус”. – Напротив, аз искам максимално да ги използваме за целите на нашата наука и за развитието на нашата страна.”
Още в началото кредитът на доверие на така избраното ръководство не беше особено голям. И едва ли е нараснал с времето. За това спомагат и непремислени жестове на властта.
По времето, когато учителите стачкуваха за заплати и извоюваха нещо, учените бяха успокоявани, че то ще стигне и до тях. Но правителството на Сергей Станишев декларира, че няма възможност да увеличи заплатите на редовите учени. В същото време обаче отпусна на академиците пожизнено месечно възнаграждение в размер на основната заплата на народен представител. Това задоволи ръководството, но не и учените, а хората останаха с впечатлението, че всички в БАН се ползват с някакъв специален статут. Той наистина е специален - в момента младите учени, доктори, получават между 250 и 350 лева. „Старите” – почти два пъти повече. За пояснение, още малко цифри – академиците са около 40, член-кореспондентите са малко повече и затова получават 30% от социалните придобивки на академиците. Учените в БАН в момента са под 7500. Не се забелязва голям наплив от кандидати. А това е много сериозен проблем.
Академията върви по отъпкани пътища, които предизвикват усмивки. На 4 февруари, в разгара на споровете около преструктурирането, тя връчи годишни награди за лидерство - „за държавност”- на президента д-р Георги Първанов и на министър-председателя д-р Бойко Борисов, и „за духовност” на академик Георги Марков и академик Антон Дончев.” Малко по-рано пък награди 4 свои директори с почетен знак „За заслуги към БАН”.
Една друга особеност на реформите по-трудно се забелязва. В Академията започна масово пенсиониране, което по принцип е правилно, но то засегна водещи учени, в Института за литература това са Радосвет Коларов и Светлозар Игов. От друга страна, акцията не засяга директори и представители на ръководството и на администрацията. По-близка ми е обратната логика – реформата да започне с промяна на ръководствата и администрацията.
Но да се върна на реформите. Следващата стъпка би трябвало да е внимателно и спокойно оглеждане на Устава на БАН. Като цяло той е добър, но вероятно има възможности за подобрение. Например около мандатността, назначаването на заместници и секретари, възможността за съвместяването на няколко длъжности, членството „по право” във важни органи.
Реформите вече започнаха в някои институти. Началото им е в отказването от постоянните звена, наричани секции, и по-категоричното насочване към така наречения „проектен принцип”. Това означава да се плаща за конкретен одобрен проект, а не за това, че просто ходиш на работа. Така е във всички цивилизовани страни.Всъщност основата за реформите може да се открие в проведения миналата година одит на Академията, осъществен от Европейската научна фондация и Европейската федерация на академичните науки. Оценката за Института за литература, в който работя, беше много добра. Посочи се, че той има много добра перспектива. А и самата година, въпреки кризата, се оказа изключително ползотворна – институтът осъществи над 20 печатни издания - авторски монографии и колективни трудове като „Критическото наследство на българския модернизъм” в три тома, „Антитоталитарната литература”, сборници за Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов…
Въпреки положителните оценки, тъй наречената „реформа” иска да ни слее с още два института. Единият е Институтът по изкуствознание, който имаме малко допирни точки. Другият е Центърът по архитектурознание, с който нямаме нищо общо. То би трябвало да е част от изследователското направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност”.
Институтът за литература реагира на проекта за реформи като избра инициативен комитет, който да го защити от обезличаване. Изготвихме и тиражирахме наше становище за реформата. Колегията ни подкрепи. От друга страна, всяко неконформиско мнение се обявява за съглашателство с врага (неофициалните епитети, които някои от нас получиха, са доста по-цветисти). Миналият четвъртък направихме и кръгла маса на тема „Хуманитарните науки и реформата в БАН”, на която аргументирахме нуждата от запазването на института и волята си за дълбоки и обмислени реформи. Опасявам се обаче, че въпреки различните срещи с ръководството на БАН с представители на институтите, Централата няма да се съобрази с аргументите на редовите научни работници. 
И накрая. Предлаганото преструктуриране готви финансов капан за онези, които ще останат извън борда. Те няма бъдат съкратени, ще рече няма да могат да се възползват от компенсациите, предвидени в Кодекса на труда. Вместо това ще бъдат закрити институтите и всички ще трябва да подават молби за назначение в новите структури. Кой ще извърши подбора, колко хора ще подбере и по какви критерии, това не е ясно.

Поглед, 12 февруари 2010.
Заглавието е на редакцията.