Имало едно време един бунтар, който критикувал чорбаджиите. Дори си направил специален стенвестник с чуждоземско име, в които също се подписвал не точно така, както го били кръстили майка му и баща му. Демек, ходил бил по-света, знаел как стават тези работи, та да просвети съселяните си.
В селото имало двама чорбаджии. Единият взел да се зачита в стенвестника. Видял, че бунтарят не е толкова кръвожаден и го взел в чифлика си. Момъкът засукал мустак и почнал да поучава селяните как в чужбина чорбаджиите сами си назначават гавази и кметове, а изборите били измислени от други чужденци, които били лоши чужденци.
Зарадвал се чорбаджията и направил гавазина баш гавазин.
И скучно, и тъжно, и банално…
19 януари 2011
Фейсбук http://www.facebook.com/note.php?note_id=159116847474403
Слагам го и тук като реплика към нефорулирани обвинения в пристрастност и едностранчивост. И като опревдание пред хората, които съм обидил, волно или неволно.
PS. А иначе чорбаджията май не взел бунтаря за гавазин, тогава той пък...
To be continued...
4 април 2011
- Николай Аретов
- БАН
- 04 Април 2011
- Посещения: 3837
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.