Фр. Форсайт, Денят на Чакала

Имало едно време един велик владетел. Той бил обкръжен от лоши хора, които искали да го убият, но все не успявали. Тогава те наели най-изкусния убиец и му обещали голяма отплата. Заловил се той за работа, но верните на владетеля хора разбрали за заговора и се опитали да му попречат...

Имало едно време един неизвестен младеж, обикалял широкия света и наблюдавал какво става. Един ден решил да опита нещо ново и написал книга. Глупавите издатели дълго не я харесвали, но накрая...

Имало едно време едни писатели, които разказвали измислени истории и се чудели защо дори жените им вече не искали да ги четат. Те гледали с пренебрежение на чираците, които разказвали накратко истински случки. Но веднъж един от чираците решил да разкаже на дълго и на широко една (почти) истинска история...

Историите за заговори и зловещи конспирации или за амбициозни неизвестни младежи, превърнали се в знаменитости, са стари като света. Явно хората винаги са имали нужда от тях, винаги са имали желание да разберат някаква голяма тайна, да се идентифицират с някои необикновен герой, а защо не и престъпник. Един от писателите, които знаят как да отговорят на тези желания на читателите е Фредерик Форсайт, а неговият първи роман „Денят на Чакала” е вероятно най-известният и най-сполучливият трилър от ХХ век. Написан е преди повече от десетилетия, но изминалите години не са накърнили силата на въздействието му, напротив прибавили са известен ретро-чар. Интересът, с който днес бързаме го прочетем (въпреки че краят ни е известен) се допълва от усмивката, породена от титаничните усилия на полицията от предкомпютърната ера да направят света познаваем.

Историята е добре позната и тя се опира на реални факти. През 1962 г. Алжир получава независимост и недоволните френски офицери от колониалните сили създават нелегална организация (ОАС), която си поставя за цел да ликвидира президента Шарл дьо Гол. След няколко неуспешни атентата заговорниците наемат най-добрия убиец, англичанин, който се подвизава под псевдонима Чакала... Оттук започва и фикцията, въпреки че Форсайт използва някои детайли от различни реални атентати. Авторът представя с невероятни детайли осигуряването на фалшиви документи, изработването на уникалната пушка, с която трябва да бъде застрелян президента, и ни развежда из цяла Западна Европа по стъпките на професионалния убиец – Италия, Франция, Белгия, Австрия, Холандия. Всичко е описано с най-големи подробности, но кратки изречения, привидно изчистени от всякакви словесни финтифлюшки. Читателят получава усещането че вече може и сам да проникне навсякъде, да стане неуловим за полицията, да се сдобие с нова идентичност...

И тук възниква един парадокс. От една голяма част от страна сведенията са получени от тайните служби на различни страни. За по-късните си романи, писани по време на руската Перестройка, Форсайт е развеждан дори из КГБ, познава и дори назовава с уважение в интервютата си за медиите шефовете му. От друга страна обаче, поне така казват, самите тайни служби старателно купуват книгите на Форсайт и внимателно ги изучават в аналитичните си звена, използват ги в школите за шпиони. Като пример отново се посочва митичното КГБ, което изисквало от своите представители в посолството в Лондон на купува по 50 екземпляра от всяка нова книга на Форсайт.

"Денят на Чакала” не е само „Анатомия на един заговор”, той е „Анатомия на едно преследване”, както са наречени първите две части на романа, третата е „Анатомия на едно убийство”. Авторът ни предлага свой разрез на държавната машина на Франция от президента и неговата канцелария в Елисейския дворец, през Министерството на вътрешните работи и цялата му (тогавашна) структура. Предполагам, че и днес любопитният турист може да използва романа на Форсайт като пътеводител из Париж на полицията, едва ли много точно посочените от адреси са се променили.

За феноменалния успех на „Денят на Чакала” спомагат и още няколко фактора. Романът е публикуван през 1971 г., но действието се развива през лятото на 1963 г., няколко месеца по-късно в Далас е убит президента Джон Кенеди. Изстрелите в Далас остават отпечатък върху епохата. Англичанинът Форсайт не пропуска да подхвърли мимоходом, че европейските служби не биха допуснали подобен атентат.

За поддържането на успеха на романа спомага и отличния филма на режисьора Фред Цимерман от 1973 г. Един от големите образци на жанра. Ролята на Чакала бе изиграна блестящо от Едуард Фокс. Посочвам създателите на този филм, защото по-късно се появи римейкът „Чакала” с Брус Уилис (1997). Резултатът отстъпва на оригинала и Форсайт не пропуска възможността да го каже. Това впрочем и нова възможност за писателя да застане във фокуса на медиите. Нещо, което Фр. Форсайт умее да прави, без да става досаден.

Къде сме ние?

Западните майстори на шпионски романи, каквито са част от творбите на Фр. Форсайт, обичат понякога да вмъкват за колорит и българи. Обикновено им възлагат не много привлекателни второстепенни роли. Така постъпва понякога Ян Флеминг в сагата си за Джеймс Бонд. Форсайт сякаш следва правилата на политическата коректност, пази се от националните стереотипи и често е ироничен към сънародниците си, особено към политическия елит. А в едно от интервютата му, дадено за Би Би Си дори се натъкнах на похвала за България. Когато става дума за Ирак писателят казва:

Мисля, че Путин допусна огромна грешка в близкоизточната си политика, като взе страната на Франция и Германия и се противопостави на позициите на източноевропейските страни – Чехия, Словакия, Полша, Румъния, България, които участват в кампанията заедно с Великобритания и САЩ. Та тези страни също са част от Европа.

Труд, 06. юни 2005

• Предишна
• Следваща