Отклонявам изкушението да навляза в лаически разсъждения на тема що е то 9 септември. ¹ Ще се опитам да маркирам само някои страни на събитието, като вниманието ми е насочено главно към реакцията на писателите и интелигенцията като цяло (прескачам въпроса дали всички писатели по условие са част от интелигенцията).

И така, превратът на 9 септември 1944 г. сменя едно ново правителство – на Константин Муравиев от 2 септември, което трескаво търси път към радикална промяна на политиката. По негово време – на 5 септември - СССР обявява война на България, дни по-късно – на 8 септември България пък обявява война на Германия; същият ден съветски войски навлизат в България, страната се оказва във война и с двата лагера. (По-рано, на 14 декември 1941 г. България е обявила „символична” война на САЩ и Англия.) Очевидно положението на страната на международната сцена е доста комплицирано. Не особено блестящо е положението вътре в страната (купонна система, черна борса и пр.), особено след бомбардировките.

Превратът е извършен от военни, не среща никаква съпротива, а новото правителство е доминирано от т. н. Отечествен фронт, а не директно от комунистите. (По това време партията им се казва Българска работническа партия (БРП), като на 9 септември се прибавя в скоби „(комунисти)”. Някои от участниците в преврата, вкл. новият министър-председател Кимон Георгиев, са познати превратаджии с не особено добра репутация, така че едва ли могат да разчитат на широка подкрепа. От друга страна, някаква промяна очевидно е била не просто необходима, а неизбежна.

Това са известни неща, известно е, но като че ли понякога остава на по-заден план, това че недвусмислено негативните последици от преврата настъпват постепенно и малко по-късно. Първо и веднага започват репресиите, но национализацията, смазването на опозицията и новите закони идват малко по-късно, още по-късно е и кооперирането на земята. Междувременно в България се установява Съюзна контролна комисия (1944-1947), с която новата власт и комунистите са принудени да се съобразяват.

Каква е реакцията на обществото. Картината е замъглена от дълго внушаваната представа за народния ентусиазъм. Очевидно реалността е по-сложна. Струва ми се, че и сравнително по-добре информираната част интелигенция не е съвсем наясно какво може да се очаква. ² Все пак, трудно могат да се открият значими негативни реакции (каквито в някаква степен все пак са били възможни), а прогермански настроената част от обществото е в отстъпление, реално се свива и не заявява категорично несъгласие. Най-очевидното следствие от преврата – смяната на военната обвързаност и прикачването към очертаващите се победители - като че ли по-скоро се посреща ако не с радостно одобрение, поне с облекчение.

Голямата част от интелигенцията е склонна да приеме промяната, без това да означава обвързване с комунистите. Този тип реакция, определяна като некомунистическа и антифашистка (по аналогия с явления в други страни) е била обект на наблюдения, наистина не особено разгърнати. Тя очевидно не е единна, още по-малко – организирана, съществуват нюанси, степени, а и вътрешна динамика и противоречия. През последните двадесетина години има и тенденция да бъде идеализирана и да се представят в изцяло героичен и мъченически план фигури като земеделеца Н. Петков, комуниста Т. Костов и др. Напоследък Пл. Дойнов лансира представата за „алтернатива”, за алтернативно отношение към събитията, като го свърза с Константин Петканов ³. (Тази употреба на думата ми се струва по-основателна от другата, лансирана по-рано и от сходни позиции и свързана с. т. н. „алтернативен канон” в литературата на НРБ.)

К. Петканов разбира, се не е единствен, въпреки че неговите открито заявени несъгласия имат не особено многобройни аналогии в средата и втората половина на 40-те години. Случая с Асен Христофоров ⁴ е по-различен, в някакъв смисъл дори парадоксално по-различен.

Двамата принадлежат към различни поколения – Петканов е роден през 1891, Христофоров – през 1910. Различни са сферите им на изяви, различни са възгледите им. Свързва ги познанството им – Петканов пише кратък, добронамерен предговор към литературния дебют на Христофоров „Скици из Лондон” (1945), свързва ги Българо-Британския комитет на който Петканов е председател, а Христофоров – член на управителния съвет. Свързва ги и готовността им да работят с новата власт. Нямам възможност да навлизам в идейните им близости и различия, това, което се забелязва веднага, е ясно заявения религиозен мироглед на Петканов и религиозната индиферентност на Христофоров. Друга разлика е, че по-стария Петканов отдавна е ангажиран в политическите борби и дори е обявен за враг на българското офицерство, докато по-младият Христофоров, който също има ясни политически позиции, които еволюират още преди 1944 г., дотогава почти не се изявява като публицист. Вероятно трябва да се уточни, че като студент има няколко публикации във вестници и в списания, включително и в политически, понякога свързани с българския политически живот ⁵, но след завръщането му в България в края на 1934 г. публикува много, но практически само на икономически теми и в специализирани икономически издания.

Парадоксалното в случая е, че Петканов открито се противопоставя на важни политически решения на новата власт; свързани с властта хора му възразяват, освободен е от поста, който заема - директор на културата в Министерството на информацията, но не е репресиран. Обратното, Христофоров не възразява открито на новата власт, опитва се да сътрудничи с нея, но първо е уволнен от Университета (1947), след това е задържан от ДС и разследван за шпионаж и пратен на лагер в Белене (1951-1952).

Въпреки бързата академична кариера Христофоров е в мек конфликт с част от стария икономически истаблишмънт. Редактираното от него списание „Стопански вести” е спряно по нареждане на министър Добри Божилов, „за когото това е поредната мизантропска проява”. ⁶ Запазен е и ръкопис на статия от 1943 г., посветена на промените в баланса на БНБ, спряна с подписа на Д. Божилов, който е министър на финансите в няколко правителства (1938-1944), а след това за кратко и министър-председател. По същото време се провеждат и две полицейски дознания с искане за уволнение на Христофоров от Търговско-индустриалната камара, които са отхвърлени от ръководното ѝ тяло. ⁷ По-късно, съзнателно акцентирайки върху конфликта си с властта преди 9 септември 1944 г. Христофоров ще заяви:

Принуден бях да пиша година и половина с чужди инициали (Л. Т. А.) ⁸

Ще се опитам да разгледам начина, по който Христофоров представя събитията около 9 септември, както и свързаните с тях репресии, на които той е бил подложен.

Твърденията, че е бил „антифашист дълго преди 9. IX. 1944 г.” ⁹ и че активно е участвал в Отечествения фронт, са вероятно пресилени, а и обусловени от контекста. Но явно отначало Христофоров очевидно не е в конфликт с новата власт. Напротив, участва във формирането на професорската ОФ организация в Университета. През 1946 г. става секретар на Българското икономическо дружество и редактор на неговото списание. По-късно ще акцентира върху тези си изяви, семейството му също ще се опитва да ги използва, и по време на ареста му, и посмъртно.

Участвах дейно в списването на съюзните органи, като дадох статии още в първия брой на в. „Изгрев” и в първия брой на списанието „Балкански преглед”. Мои статии са били поместени и в други О.Ф. списания, като сп. „Бразда” и пр. ¹⁰

Младият Христофоров явно има не само политически пристрастия, но и известни ангажименти, които не влизат непременно в конфликт с режима, установен през септември 1944 г. Но той е прекалено пестелив по този въпрос. Все пак „Откровения”, последната му книга, донякъде повдига завесата.

Разпечатах плика и жадно зачетох манифеста на Отечествения фронт, подписан от тринадесет дейци с различни политически убеждения. Беше го изпратил последния от подписалите манифеста. Прочетох го и вече знаех, че наближава краят на летуването ни в горите над Пещера. Когато се върнах в нашия стан, невъзмутимо подадох манифеста на мълчаливката.
- Какво значи това? – запита тя.
- Нищо особено – отвърнах. - Само това, че иде уреченият ден, когато първите ще станат последни...
- И последните първи – додаде тя, доволна от съобразителността си.
Тези пророчески реплики, признавам това, не бяха плод на някаква особена политическа прозорливост. Убеден бях и тогава, че измежду „първите”, както и измежду „последните”, има немалко на брой достойни, честни и способни хора. Така си представях смисъла и значението на онази паметна прокламация. Но много вода изтече оттогава – и бистра, и мътна... ¹¹

Събитията се разиграват в „запустялото летовище” Св. Константин над Пещера в навечерието на преврата. Тук се мяркат и немски дезертьори, и преследвачи на партизани, а след излизането на книгата епизодът е критикуван по идеологически причини.

Ръкописът „Последните мацакурци. Летописни бележки за едно бивше царско село” не е датиран и вероятно не е сред последните му произведения. Тематично творбата е част от своеобразния цикъл за Говедарци. Смяната на властта е маркирана, по-разгърнати са епизодите, посветени на следдеветосептемврийската история на Мацакурово. Тук сатирата на Христофоров е най-жлъчна, а детайлите повече. Личи си, че писателят е натрупал доста горчивини. ¹² Може би и заради това той всъщност повтаря пропагандната митологема от това време, а и от следващите десетилетия, за добрите комунисти, за младите, които ще се разправят с бившите хора, които са заграбили властта и користно се представят за комунисти.

Ето как Христофоров представя първото разпределяне на властта в селото след 9 септември 1944:

Тъй разправяше Мъзганът, а към обед, когато кръчмата се понапълни, той вече действаше като временен секретар на дружбата. Митко Калинката, бъдещият председател, му беше обещал той да представлява дружбата в местния отечественофронтовски комитет, а Калинката държеше на думата си. Няма значение, мислеше си Мъзганът, че в комитета той може би ще свири на втора цигулка; но тия хитреци – даскал Георги, комисарят Крум и даскал Любен – при толкова други млади и изтъкнати комунисти, вероятно не щяха да влязат изобщо в оркестъра... ¹³

Парадоксално наистина, но докато публикуваните текстове на Христофоров са критикувани по идеологически причини и съдържат твърде малко компромиси с режима, то при непубликуваните нещата са по-сложни. В „Последните мацакурци” критиките към политическото статукво са наистина остри, но пък финалът като че ли носи някакво помирение с него – в края властта в селото все пак е завладяна от младите комунисти, които може би ще оправят нещата:

Израснало бе едно младо, съзнателно поколение, което не можеше вече да понася безобразията на своите бивши учители. И мацакурци избраха за председател на селсъвета младия Петре, който бе завършил само четвърто отделение, но в замяна бе минал през шестмесечна партийна школа; а за председател на кооперативното стопанство поставиха друг младеж, Иван Темерудката, изпитан комунист, завършил едва второ отделение.
На мацакурщината бе сложен край! Още на следната пролет младежите прокопаха петкилометров напоителен канал, отвеждайки водите на Лопушница през планината и през две други рекички чак до кооперативния блок. Всестранката, възстановена и с попълнен капитал, наново отвори магазините си. Шест месеца по-късно половината жители на Мацакурово се присъединиха към кооперативното стопанство и усърдно се заеха с построяването на социализма на село. ¹⁴

Други текстове на Христофоров, и публикувани, и непубликувани, не представят толкова идилично кооперирането на земята.

Както се вижда, събитията около 9 септември са представени доста лаконично. Повече споменавания има за последвалото уволнение от Университета, което е голяма лична драма за успешния и амбициозен млад професор. Парадоксално е и друго, Христофоров успява да вмъкне отделни намеци и за Белене в публикуваните си книги, струва ми се, че в това отношение той е първи.

Уволнението, а донякъде и последвалите репресии, са свързани с повече или по-малко открито противопоставяне на икономическата политика на новата власт и спорове с икономистите марксисти. Съпругата му разказва, че двамата с Жак Натан провели „лекция-диспут” по определен проблем, който единият представил от гледната точка на либерализма, а другият - на социализма. ¹⁵

Съществува и друга, сякаш по-правдоподобна версия за конфликта на Христофоров с новите силни на деня в Университета и сред икономистите. В основата ѝ е един реферат, публикуван след това и като статия. В него е изказано твърдение, което е раздразнило комунистите:

[…] след 9 септември 1944 г. върху българското народно стопанство легна грижата за изхранването на окупационните руски войски в страната, и то в още по-голям размер, отколкото изхранването на германските войски в миналото […] ¹⁶

По късно, по време на следствието това напълно легитимно твърдение многократно е обсъждано, авторът му се опитва да го омаловажи, но то дълго ще го съпътства и ще подхранва с аргументи тезите на недоброжелателите му. Съдбата на Ас. Христофоров се преобръща – наскоро избраният (през 1945 г.) професор в Държавното висше училище за финансови и административни науки е уволнен през 1947. Професорът е съкратен под благовидния предлог за липса на места. Всъщност Христофоров дори е член на комисията, която подготвя съкращенията, но решението е взето в негово отсъствие. На 16 октомври 1947 г. той получава заповед за освобождение, която неуспешно се опитва да обжалва в пространна „Молба до г. Министъра на народното просвещение”. ¹⁷ Според други източници Христофоров, който се чувствал оклеветен, се обърнал с молба към секретаря на писателския съюз Хр. Радевски, който от своя страна написал писмо на В. Червенков. Министър-председателят и генерален секретар на ЦК на БКП „наредил да се анкетира случая” ¹⁸. (Док. № 81.)

Междувременно междуличностни отношения, обикновена завист, а и острият нрав на Христофоров също го довежда до конфликти с политически отсенки. За събитията непосредствено преди уволнението съществуват няколко спомена и различни интерпретации. Негов колега марксист (Анто Бояджиев) го нарекъл агент на Интелиджънт сървис. Христофоров реагирал остро: „Тогава вие сте агент на Москва.”

По-късно Христофоров съумява да спомене на няколко пъти в публикуваните си текстове за раздялата си с Университета. По разбираеми причини тези бележки са лаконични, а и излагат различни версии.

Не е изненада, но все пак е интересно начина по който едни и същи факти са представяни от участници и свидетели в различно време и в различен политически контекст. И противопоставянето на марксистите, и британската връзка са акцентирани от противниците, омаловажени от обвиняемия и неговата съпруга, а след десетилетия са представени в героичен план от тълкуватели. Това многогласие нерядко затруднява осмислянето на реални и документирани факти.

Изпаднал в меланхолия край гаснещия огън, аз се питах защо се бях трудил цели седемнадесет години, за да изуча някакви науки, които се оказаха никому ненужни само подир седем години. Изведнъж се бях намерил в смешното положение на ходжа, дошъл да причестява католиците в тяхната собствена църква. И ходжата естествено трябваше да си отиде... ¹⁹

Сюжетно „Мацакурци” (1958) продължава „В дебрите на Рила” и началото ѝ също е точно датирано: „Три години, три седмици и три дни след първия Девети септември” ²⁰ тогава един интелектуалец от европейски тип се заселва в село Говедарци, където скоро ще си построи „Бърлога”. Тук вече се говори за уволнение от Университета, предлага се едно обяснение на този факт - бил „опак” човек, пишел много двойки.

Обвиненията в шпионаж ще бъдат отправени чак през 1951 г., когато Христофоров вече е уволнен, връзките му с английската легация вероятно са прекъснали, властта се стабилизирала, отношенията със Запада са обтегнати ²¹. Много по-късно обвинението е отхвърлено, но то се основава на реални факти, тълкувани превратно. В събитията, свързани с обвинението, се мярка и името на К. Петканов, с когото Христофоров е посещавал Британското посолство.

На 16 юни 1951 г. Христофоров е арестуван по време на излет над Говедарци. Автобиографичния разказ на Христофоров „Г-н Кандид от Говедарци” ²² представя деня преди ареста. Според „Откровения” основно доказателство е развален радиодетектор (примитивен тип радиоприемник). Аргументите на властите обаче не се свеждат само до това. Съпругата разказва за обиска в Бърлогата и за конфискуваните „доказателства”, включително и нейни „порнографски” снимки от летуване на морето. В разпитите се говори и за намерен пистолет, за който Христофоров няма разрешение. Обяснението му е, че го има от седемнадесет годишен. Това звучи напълно достоверно, тъй като по това време в писмата му става дума за въздушна пушка, Асен дори убеждава майка си, че и по-малкия му брат трябва да се сдобие с подобно ловно оръжие. В „Откровения”, в съвсем друг контекст също се споменава, че като ученик повествователят е имал „малък автоматичен пистолет” ²³.

В някои от публикуваните книги на Христофоров могат да се открият намеци за лагера.

Събитията в „малка пътеписна повест „В дебрите на Рила” (1957, 1968) са точно датирани още в първото изречение: „Беше на връх Петровден 1947 година.” ²⁴ Ако датата има отношение към сюжета, годината на пръв поглед няма. По това време облаците над главата на Христофоров вече се сгъстяват, няколко месеца по-късно той е уволнен от Университета и това донякъде обяснява мотивите на повествователя да се оттегли в планината.

Приблизително по това време е и екскурзията до Рилския манастир, която интересува ДС, тъй като при нея Христофоров съдейства за среща между Дамян Велчев и английския посланик. По особен, крайно дискретен начин в епиложната последна глава са намекнати и репресиите над автора.

През юни 1951 година ме сполетя голяма беда тъкмо когато бях тръгнал за риба по Лопушница, в подножието на Попова шапка. Две години наред планината бе скрита от погледа ми. (с. 161)

Сюжетът на творбата не се нуждае от това посочване на месеца и годината, нормално е читателят, ако въобще обърне внимание на датата, да го свърже с някакъв личен, най-вероятно здравословен или семеен проблем на автора. Всъщност Христофоров маркира арестуването си, но това става ясно само за тези, които познават хронологията на живота му.

В книгата присъстват и всъщност немалко критични реплики към режима, подхвърлени между другото и по правило в шеговит тон. Отечественофронтовските събрания и техния фалш (с. 16 и 135-6), казионната журналистика (с. 73) и казионната литература с нейния вестник (с. 155) и пр. ²⁵ Във фона присъства една типична за епохата история за бягство в чужбина (с. 147). С усмивка е представено социалистическото планово стопанство – една сюжетна линия се върти около нагласеното счетоводство на една фабрика за туткал. ²⁶

Споменати са и произволните арести непосредствено след 9 септември:

Истината е, че Жорж е отдавна наплашен. Той, невинният, попадна за една нощ в милиционерският участък още през първите дни след Девети септември заради сходството на името му с името на някакъв злодей. Грешката биде открита още на другото утро, ала от тоя ден Жорж настойчиво започна да прибавя буквата Д. между личното и фамилното си име, за да се предварди от нежелани повторения на недоразумението. Тъй и ние свикнахме да го наричаме Георги Д. Петков. ²⁷

Запазени са и няколко непубликувани приживе текста на Христофоров за деветте месеца, прекарани в Белене. Те са по-различни от познатата му автобиографична проза. В тях ужасът е предаден директно, няма място за отстранение и ирония. Писателят едва ли се е надявал да ги види отпечатани. Посмъртно до нас достига разказът му „Пожелай ми безсъние” ²⁸, явно не единствен опит да се обрисува царството на мрака. Текстът документира един епизод – жестоко и безсмислено убийство на лагерник, позволил си да открадне една зелка.

По-мрачни са кратки бележки, публикувани под заглавие „Записки в лагера Белене” ²⁹. Водените в телеграфен стил на английски записки могат да се разглеждат единствено като документ, като материал за бъдещ текст, бил той разказ, спомен или нещо друго. В архива на писателя се пази единствено превод на този текст, написан на машина; преводачът и датата за записването не са отбелязани. ³⁰

Каква е „алтернативата” в отношението към новата власт, която се открива в житейския път и творчеството на Христофоров. През 1944 г., въпреки младостта си, той вече е утвърден икономист, който познава част от стария политически и икономически елит, отношенията му с този елит не са безоблачни; политическите му идеи са преминали през не съвсем ясна днес еволюция (в един момент е разпален привърженик на Ал. Цанков). Веднага след преврата Христофоров като че ли е склонен да сътрудничи на новата власт. В това отношение той споделя тогавашните надежди (и илюзии) на вероятно не малка част то интелигенцията, а и на хора, които следят политическия живот в страната. След това настъпват тежките житейски промени, които очевидно променят отношението му към властта. Не липсват и отделни опити за компромиси от страна на Христофоров, напълно разбираеми и съвсем не осъдителни. Но академичната кариера на икономистът е окончателно прекъсната, писателската обаче постепенно е възстановена, ако не и възникнала точно в резултат на забраната да се занимава с наука. И, за мен малко парадоксално, като писател Христофоров успява не просто да лавира, но и да вмъкне в публикуваните си литературни творби изрази на несъгласията си. Тези изрази пораждат критики, които обаче не се оказват фатални и Христофоров се налага като автор, естествено не сред любимците на режима.

9 септември 1944: литература и политика. Състав. Пл. Дойнов. София: Кралица Маб, с. 300-314.

Бележки

¹ За детайлно ново изследване на събитията вж. Везенков, Ал. 9 септември 1944 г. С.: Сиела, 2014.

² Вж. напр. интервюто с Людмила Дойчинова – дъщеря на съветник на царя (д-р Димитър Михов) и племенница на регент ген. Никола Михов, която споделя, че дори в нейното семейство в първите дни не са били напълно наясно със събитията. В него тя казва: „Ние не си давахме никаква сметка какво ни очаква. Мислехме някаква промяна.” http://mycentury.tv/bulgaria/item/138-my-beloved-uncle.html

³ Дойнов, Пл. Алтернативата Константин Петканов (1944/1958). - В: - Петканов, К. Опасно знание. Публицистика 1944-1948. С.: Кралица Маб, 2014.

⁴ За него вж. Аретов, Н. Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011.

⁵ Като студент в Лондон Христофоров публикува статии в „Борба” (Пловдив), „Звено”, „Зора”, „Демократически сговор” (неподписан материал, препечатано писмо до „Таймс”, без негово знание). След завръщането си в България и до 9 септември публикува в: „Мир”, „Списание на Българското икономическо дружество”, „Списание на Съюза на популярните банки”, „Месечни известия на Главна дирекция на статистиката”, „Стопански вести”, „Трудови вести”, „Списание на Общия съюз на популярните банки”, „Архив за стопанска и социална политика”, „Годишник на Държавното висше училище за финансови и административни науки”. Пълна библиография вж. в Христофоров, Ас. Избрани съчинения, Т. 1, С.: Кралица Маб, 2012, с. 530-542.

⁶ Вж. Аврамов, Р. Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало. Т. 3. Ценности и интелектуална среда. С.: Център за либерални стратегии, 2007, с. 372-3.

⁷ Вж. Аврамов, Р. Комуналният капитализъм..., с. 373. Авторът се позовава на архива на Христофоров, ЦДА, ф. 782 К, оп. 2.

⁸ Заявление до директора на Икономическия институт към БАН във връзка с конкурс за старши научен сътрудник по икономика на капиталистическите страни, 13 ноември 1959. – ЦДА, ф.782к, а.е. 1. Вж. Ас. Избрани произведения и документи, Т. 1, С.: БНБ, 2010, с. 410. Установените досега публикации на Христофоров, подписани с инициала Л. Т. А., са във в. „Изгрев” от 1945 г.

⁹ Това е написано от Л. Христофорова в молба до главния прокурор, докато съпругът й е задържан. Подобни, по-меки твърдения изказва и майката по същото време. Вж. Христофоров, Ас. Избрани произведения и документи, Т. 1, с. 410, 412 и др.

¹⁰ Христофоров, Ас. Избрани произведения и документи, с. 474.

¹¹ Христофоров, Ас. Откровения, с. 101-102.

¹² „А кметът беше мой бивш студент. Наистина бе записал само два семестъра, без да вземе нито един изпит, но все пак бе слушал мои лекции.” Христофоров, Ас. Откровения, с. 123.

¹³ Христофоров, Ас. Избрани съчинения. Т. 1. С.: Кралица Маб, 2012, с. 499.

¹⁴ Христофоров, Ас. Избрани съчинения. Т. 1., с. 510.

¹⁵ Христофорова, Л. Епизоди от един живот. – Пламък, 1991, № 2. Всъщност Христофоров цени Ж. Натан, повече от десет години по-късно, когато събира материал за „Ангария”, той си води бележки по основните трудове на Ж. Натан - „Стопанска история на България” (1957) и „Българско възраждане”, като не се забелязва някакво дистанциране или несъгласие. Вж. НЛМ, № а3022/88.

¹⁶ Христофоров, Ас. Стабилизацията на лева. – СпБИД, № 3-4, 1946. Вж и Вж. Христофоров, Ас. Избр. произв., Т. 2, с. 371-395. Казусът е анализиран от Р. Аврамов в Двуизмерният талант. – В: Христофоров, Ас. Избрани произведения и документи, Т. 1, с. 35-36.

¹⁷ Ас. Избрани произведения и документи, Т. 1, с. 472-477.

¹⁸ Христофоров, Ас. Избрани произведения и документи, Т. 1, с. 427.

¹⁹ Христофоров, Ас. Трима с магаре из Рила. С.: Медицина и физкултура, 1963, с. 58. Изразът „преди седем години”, отнесен към публикуването на книгата, отпраща точно към уволнението от Университета през 1947 г. Педантично погледнато, ако повествованието е за 1961, то годините трябва да са пет. Съзнателно или не, авторът е предпочел да пресметне времето от годината на излизането на книгата и да спомене по-специалното число 7.

²⁰ Христофоров, Ас. Вуцидей. Иманяри..., с. 7. Датата може да се изчисли – 3 октомври 1947 г. Указът за „освободен от длъжността извънреден професор по политическа икономия в Държавното висше училище за финансови и административни науки” е от 10 ноември 1947. Връзката на уволнението с Девети септември е деликатно намекната, може би дори за сметка на точните дати.

²¹ САЩ скъсва дипломатическите си отношения с България през 1941, те са възстановени през 1959 г. Българо-британските дипломатически връзки се запазват, но те очевидно нямат същото значение както по време на Съюзническата контролна комисия.

²² Литературен форум, № 63, 6 септ. 1990.

²³ Христофоров, Ас. Откровения, с. 53 и сл.

²⁴ Цит. по: Христофоров, Ас. В дебрите на Рила. 2 изд. С.: Медицина и физкултура, 1968, с. 5.

²⁵ Особено любопитна е една реплика, посветена, струва ми се, на мавзолея на Г. Димитров (построен 1949 г.): „Гледката този път не ни разочарова, пък и оттук Мальовица изглежда някак разкрачена и патрава, като фасадата на една от най-важните сгради в столицата, кацнала със скритите си колони като патерица връз високия цокъл.” Пак там, с. 86.

²⁶ По същото време съпругата на писателя работи във фабрика за туткал в Гара Искър. Вж. Христофорова, Л. Епизоди от един живот. – Пламък, 1991, № 2.

²⁷ Христофоров, Ас. Трима с магаре из Рила…, с. 120. Алюзията вероятно е за д-р Георги Петков (?-1968), председател на емигрантската Българската социалдемократическа партия (обединена) в Изгнание (БСДП (о) в Изгнание).

²⁸ Христофоров, Ас. Пожелай ми безсъние. - Септември, 1990, № 12, 55-59.

²⁹ Христофорова, Л. Епизоди от един живот. – Пламък, 1991, № 2.

³⁰ ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 28. Вж. Христофоров, Ас. Избрани произведения и документи, Т. 1, с. 413-417.

• Предишна
• Следваща