Присъствието на еротиката в културата от първата половина на ХХ в. е интересна тема. Много от изследователите са склонни да я откриват още в праисторическите изображения (което е дискусионно), в Античността, през Средновековието и, разбира се, в Новото време. В контекста на българската словесност от ХІХ в. съществуват текстове, които имат отношение към еротиката, като те се засилват след Освобождението. След първите подобни текстове при Софроний и Петко Славейков, малобройните изследователите на темата откриват еротични мотиви при Кирил Христов, Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Иван С. Андрейчин и др., същинска еротика е налице при автори от първата половина на ХХ в. като Андрей Протич, Чичо Стоян (Стоян Попов), Славе Езеров… (вж. Бенбасат 1998).


Изглежда еротиката се налага в литературата по-рано, отколкото в изобразителното изкуство. От друга страна, някои от книгите на споменатите писатели са илюстрирани с рисунки, които се възприемат като еротични. Бенбасат дава примери като корицата на „Книга за любовта и за жената“ (1910) на Ив. Ст. Андрейчин, илюстрации на Н. Райнов към книгата му „Очите на Арабия“ (1918) и на Пенчо Георгиев към разказа „Жълтата стая“ на Николай Фол от сборника му „Червеният фенер“ (1925).

Голото тяло е задължителен елемент от академичната подготовка и присъства в творчеството на практически всички художници, най-малкото като възложени от преподавателите етюди. Затова е малко странно, че подобни рисунки трудно се откриват в творчеството на художника Чудомир, въпреки че той трябва да ги е правил в Държавното художествено училище. Но под еротични рисунки се разбира и нещо по-различно – директно показване на полов акт. Приема се, че еротиката е нещо по-различно от порнографията, но границата е неясна и се прокарва субективно. Нерядко като белези на разграничаване се използват артистичните качества (художествените достойнства) на обектите, начинът на разпространяването им и публиката, към която са насочвани. Доминира разбирането, че порнографията не е изкуство, а нещо вулгарно, че е насочена към специфична публика, обикновено (но не винаги) от по-нисшите слоеве на обществото, в някои периоди е преследвана от закона и се разпространява тайно. В контекста на българската култура „порнография“ се използва като етикет за нещо долнокачествено и комерсиално, което трябва да бъде отхвърлено.

Не е известно Чудомир да се насочва към еротични сюжети. За разлика от немалко негови съвременници, които имат подобни рисунки, по-рядко – и живописни платна, които обаче избягват да показват на публиката. През последните десетилетия такива творби се появиха в посмъртни изложби на някои от тях – Илия Бешков (р. 1901)1, Стоян Венев (р. 1904) 1, Борис Ангелушев (р. 1902), Николай Шмиргела (р. 1911), Марко Бехар (1914, за него ми напомни Алб. Бенбасат), както и в колективни изложби като „Скритите папки. Еротични рисунки от частни колекции“ (Credo bonum, 2010) и др. (Вж. Куюмджиева 2011) Споменатите художници са практически връстници на Чудомир (роден 1890), 10-15 години по-млади от него, най-общо могат да бъдат определени като „леви“ или поне нямат съществени идеологически различия с него. Еротични рисунки прави и роденият във Видин космополит Жул Паскин (р. 1910), връстник на Чудомир.

 Beshkov Teghka povreda

Бешков Рисунка

Бешков Рисунка2   Бешков_Рисунка3.jpg

 Илюстрации Ил. Бешков

Venev1

 

Venev3.jpg         Venev2a

 Ст. Венев

Впрочем, младият Ст. Венев все пак показва някои картини с по-слаби еротични елементи, за които е съден (и оправдан) по обвинение в порнография.

Художниците не пазят за себе си само еротичните си рисунки. Повече от половин век след смъртта на Бешков, и дори доста след падането на Берлинската стена до нас достигна неговата „Черна тетрадка“ (2015) с дневникови записи и размисли, нерядко критикуващи властите. По по-различни причини десетилетия след смъртта на автора е публикуван и Дневника (1994) на Чудомир, отново след промените, въпреки че неговите критики към властта са доста по-меки.

* * *

Липсата на еротика у Чудомир е въпрос, който предполага някакъв отговор. Възможностите са няколко. Възможно е подобни картини да са съществували, но да са унищожени, от него или от семейството му, малко вероятно е те да продължават да бъдат скрити. Това, струва ми се е най-малко правдоподобното обяснение. Друго възможно обяснение може да се потърси в живота в провинциалния град, който като че ли не предполага подобни занимания; дори и проблемът с моделите в Казанлък ще да е бил по-сложен, отколкото в София. Друг е въпросът дали и столичните художници са използвали модели за откровено еротичните си рисунки. Донякъде в тази посока се насочват наблюденията на Алб. Бенбасат, когато коментира „неглижирането на любовния и пародирането на еротичен дискурс“ в Чудомировите разкази от зрелия му период, което свързва със скептицизма му към модерното. (Бенбасат 2022)

А може би и характерът на художника го е възпирал. Възможно е Чудомир да е възприемал еротиката като нещо различно от по-високите му амбиции (съвсем реални, макар и подчертано неафиширани). Струва ми се, че след завръщането в Казанлък през 1920 г. (а и след брака с Мара Нонова Чорбаджийска през 1921) Чудомир се отдалечава от по-радикалните си политически критики и неакадемичните карикатури, а в известен смисъл и текстове, с които е познат, поне в средата на бохемата.

Младият Чудомир, подобно на приятелите си от времето на „Барабан“, се самопредставя и е представен от тях като бохем и безсребърник. Не липсват споменавания за интереса им към чашката, по-малко – към жените. Те са по-малко, когато става дума за Чудомир и жените. Може би само в една от многобройните закачки от това време, Червен Лиляк (Никола Иванов Костов) подхвърля: „Чудомир не може без пари, тутун и женски“. (Барабан, г. 4, бр. 206, 8 септ. 1913) При това изречението е скрито, то се чете от първите букви от „Акростихно писмо до Чудомир“.

Някаква форма на еротиката може да се открие в карикатурите, в хумористичните стихчета и във фейлетоните от епохата, включително и в „Барабан“. Експлицитните изображения на полов акт (или детайлното му представяне в текст) практически отсъства, по-често и голите тела са гротескни изображения в политически карикатури, като в някои от тях има и намеци за хомосексуална еротика.

Baraban 3 1911 br 107

 

 

Baraban 5 1913 br 206

 

Baraban 5 1914 br 237

 

Baraban 5 1914 br 254

 

Baraban 6 1914 br 262

Baraban 1 1908 br 5     Baraban_1_1908_br_8.jpg

Илюстрации "Барабан"

Сравнително често в „Барабан“ се отриват и „светски“ изображения, които показват флиртове, брачни изневери, войнишки анекдоти и пр. В отделни случаи могат да се открият и изображения, които имат еротичен характер. Често те са неподписани.

Илюстрации
Барабан, г. 1, 1908, бр. 5; Барабан, г. 1, 1908, бр. 8; Барабан , г. 1, 1908 бр. 11; Барабан, г. 4, 1912, бр. 172.

 Baraban 1 1908 br 5a

 

Baraban 1 1908 br 11

Baraban 4 1912 br 172

През 1916 г. повечето карикатури са от П. Паспалеев (забравен сътрудник и на „Българан“ и на други сатирични издания от това време) и сред тях има много представителни творби на политическа тема с голи тела, понякога в еротични пози.

Baraban 6 1916 br 325 

Барабан, г. 6, 1916, бр. 325.

Чудомир публикува в „Барабан“ карикатури и от двата типа – предимно политически, но и светски, като и в двата типа могат да се търсят известни еротичен елемент.

Политически карикатури. Чудомир

Baraban 3 1912 br 127 Chudomir

 

 Chudomir bombi

Барабан, г. 3, 1912, бр. 127; Барабан, г. 6, 1915, бр. 280.

Може би само в тази по-популярна политическа карикатура - „В дирите на атентата“ – може да се потърси някакъв еротичен елемент, въпреки че голо тяло и полов акт фактически липсват. Те липсват и в „светските“ му карикатури с лек еротичен елемент.

 

Baraban 4 1912 br 154 Chudomir

Барабан, г. 4, 1912, бр. 154.

Днес присъствието на еротични елементи в хумористичните издания от епохата не изглежда толкова провокативно, не съм сигурен, че и тогава е представлявало значителна провокация. Струва ми се, че това се дължи преди всичко на разбиранията на авторите (и техните представи за очакванията на публиката) и, на второ място, - на автоцензура. Защото, оказва се, откровено еротични картини рисуват мнозина по това време, по-точно – може би малко по-късно. Във всеки случай днес трудно се открива експлицитна еротика не само в публикуваните в „Барабан“, а и в другите хумористични издания от това време, както и в карикатурите, на и в близките до Чудомир карикатуристи като по-възрастния и вече наложен като художник Ал. Божинов (р. 1878), също сътрудник на „Барабан“, така и при връстниците Райко Алексиев, Сава Злъчкин, Петър Паспалеев и др. Към тази група може да се отнесе и Ал. Добринов (р. 1898), който сякаш стои по-близо до Ал. Божинов - един от „майсторите на официалната карикатура“ (Стойков 1970: 50), отколкото до останалите барабанисти.

Отношението на Чудомир към съвременните му художници е показателно за това как той вижда себе си, с кои се смята близък и от кои дискретно се разграничава. Откровените му оценки се откриват на първо място в дневника му, в който проблемът за еротичните рисунки въобще не се споменава. По повод белградската изложба на българските карикатуристи от 1937 той подхвърля снизходително за „примитивните гротески на Венев“ (Чудомир, Т. 3, 1981: 83. Поводът е друг, но може да се предполага, че отношението му към еротичните картини на Ст. Венев, доколкото ги е познавал, не е по-различно.

Все пак, тук-там Чудомир споменава еротиката. За Ив. Андрейчин той подхвърля: „И той като много от хората на изкуството страдаше от няколко мании – че е хубавец и има успех сред жените, че освен поет е и актьор, и пр.“ (Чудомир, Т. 3 1981: 83) Да прибавя, че е възгледите на Чудомир за изкуство се различават значително от особеностите на сецесиона, които се откриват у Андрейчин и някои други модернисти то неговия кръг.


Другаде Чудомир споменава, че не само знае еротичните книжки на Чичо Стоян, но и ги е чел. Той „отпечата и издаде и няколко малки книжки под название „Ергенски раздумки“ – разработени майсторски в стихове, на шопски диалект, еротични народни приказки. Носеше книжките във вътрешния джеб на балтона си и тайно срещу стойността им или срещу почерпка ги предлагаше на близки, доверени хора. Две от тях още пазя в библиотеката си.“ (Чудомир, Т. 3 )


Дълбоко стаените амбиции на Чудомир са насочени към благоприличното академично изкуство, което не приема бохемските волности, а и търсенията на модернизма. Той последователно игнорира повечето барабанисти или се отнася снизходително към тях. Подобно е и отношението му и към своите публикации в изданието, като според случая е проява и на афиширана скромност. Не липсват и субективни пристрастия, Чудомир охотно говори за дружбата си с Константин Щъркелов, като отношението му еволюира, към възхищението се прибавя и малка доза снизходителност и съчувствие, предимно в житейски план. Отношението му към Владимир Димитров-Майстора е възторжено, но отсъства житейска и творческа близост. В отношението му към Ал. Божинов се долавя известно напрежение, въпреки че определя неговите платна като „мъдри“ и „примесени с парлив хумор“ (Чудомир, Т. 3, 1981: 83). Подчертано сдържано е отношението му към Дечко Узунов (р. 1899), който е негов ученик в Казанлък.

* * *

Логично, макар и може би не задължително, е еротичният жанр да бъде поставен в контекста на житейския път на авторите, които се насочват към него. Или, както е в случая с Чудомир, които не се насочват към него. В този смисъл тук е желателно да се маркира отношенията му с жени в житейски план и присъствието на жени в цялостното му творчество. По правило те са представяни с недомлъвки в различни мемоарни и биографични текстове. В различни писания се мярка имената на учителката Чонка Славова и на състудентките Невенка Баджакова и Олга Карапиров. (Димитрова 1980: 51 и 81; Гигова 2019). Според някои от източниците връзката с Невенка е споделена, реализирана и продължителна.

Историята за брака на Чудомир и нарастващото напрежение в него е известна, главно от недомлъвки и вестникарски писания. „Официалните“ биографи представят връзката между двамата леко идеализирано; жълтата преса, обратно, акцентира върху. „непрекъснати дърления и скандали“ (Гигова 2019). Тук използвам по-освободения от емоционална реторика вариант на Рамналиева (2020).

Връзката им става близка след познанство в Художествената академия в София, където двамата учат. Но се разпалва след първата отворена картичка, която тя получава от Димитър Чорбаджийски, заминал на фронта. Слух, достигнал до Мара, говорел, че той е убит. Тя е потресена. Но отворена картичка, получена до нея по-късно, казва: “Много здраве от възкръсналия Чудомир“…

В биографичен план неясни, поне за мен, са взаимоотношенията на Чудомир и актрисата Мара Пенкова (Вж. Димитрова 1980: 81-83; Минчева 2009). Непосредствено след смъртта на Чудомир М. Пенкова пише едно дълбоко емоционално писмо. (Вж. Димитрова 1980: 81-82) Георги Пенчев си спомня:

През ония години съм слушал, че Чудомир признава като единствен изпълнител на своите весели разкази голямата артистка Мара Пенкова. Долавял съм по различни поводи, че той се отнася много уважително към нея. След време разбрах, че причините за това са били много по-дълбоки. Те са се знаели още от ранни години, даже се е очаквало Мара да стане негова изгора, но животът си изиграл шега. Въпреки това искреността и човешката топлина между тях се запазва до края. В писмо от 1965 г. Чудомир пише изповед, която покъртва: „Та кажи ми кой не е самотен на този свят?“ (Пенчев 1995: 40-41.)

Струва ми се очевидно, че и двете Мари не са подходящи модели за еротични рисунки.

* * *

В ранното творчество на Чудомир жените са представяни основно в хумористичен план. Едно стихотворение на Чудомир, подписано с псевдонима му Максим Гладний, директно отпраща към етимологията на думата порнография (от старо гръцки πόρνη и γράφειν „писане за проститутки“).

Жанета
На камериерката в моя хотел
Ежечасно ти посрещаш
Най-различни експерсони,
От муцуни със пагони -
Чак до улични хлапета.
Жанета,
И тез двукраки телета
Всички от страст заслепени,
Милват снагата ти клета,
Смучат меса ти студени,
Милват, смучат и излизат
И заплащат си почтено;
Подир тях пък други влизат -
Ти посрещаш ги засмено...
И тъй до край - чак до гдето,
Ти живееш под небето.
Жанета,
Дете раснало в несрета,
Га прелистваш си теглата
И спомваш как си ти страдала,
Питаш ли се ти самата
Защо си тоз път хванала?...
(г. 2, бр. 87, 3 окт. 1910)

Няколко стихотворения на младия Чудомир от 1912 г. са посветени на Х.У., У. и К.У. (Чудомир 2010: 79, 81, 93). Не е ясно доколко при тях може да се търси някаква автобиографична основа, или поне изследователите не тръгват в тази посока. Едва ли някакви лични преживявания могат да се търсят и във „Фамилия“, едно от интересните закачливи стихотворения на младия Чудомир, подписано с псевдонима „Ф“:

Тя е вярна като куче,
Тъй си мисля аз поне -
Аз пък - както ми се случи:
Ту съм верен, ту пък - не.

Вечер сбрани във леглото,
Аз мериша на парфюм, -
От петите до челото
Тя пък дъха на тютюн.

Тя е вярна като куче
Тъй си мисля аз поне -
Аз пък - както ми се случи:
Ту съм верен, ту пък - не.
(Барабан, г. 5, бр. 223, 5 януари 1914)

Еротиката тук е само загатната, при това в шеговит план. Чудомир предпочита намека, същото, дори в по-голяма степен важи и за повечето закачливи текстове и карикатури в хумористичните издания със сходна тематика.

* *

Вариантите на представянето на жени в картините на Чудомир са няколко. Единият е гротескното присъствие в политическите карикатури, при което голото женско тяло няма еротични внушения. Струва ми се изключение в неговото творчество е чудесният, относително по-малко познат и някак не типично чудомировски портрет на младата му съпруга. На него тя е не само красива одухотворена, доста различна от „нашенките“ и напълно чужда на каквато и да е еротика.

 Mara 4orb 1024x819

Портрет на Мара Чорбаджийска. Чудомир 1926 г. Притежание на ЛХМ „Чудомир“. Снимка: Художествена галерия – Казанлък

 

Подобно представяне на жената може да се открие и на в други картини на Чудомир, особено от по-късния период.

 Chudomir gaydar i devoyka

 

chidomir koshnicharka1964

Чудомир, „Гайдар и девойка“; „Кошничарка“, 1964.

 

Според някои изследователи „сред любимите му теми ще са (…) женските любовни трепети…“ (Добрев) Може би е така, но те не доминират в карикатурите и картините на Чудомир.

Когато се насочим към типичните картини на зрелия Чудомир, потопени в света на „нашенците“, попадаме на друг тип изображения на жени.

Chudomir22

 

По-късен вариант предлага „Двама от ТКЗС-то“ (1963)

Чудомир1

 

В отделни случаи, когато сюжетът картината е посветен на веселието, могат да се открият и по-привлекателни образи, в които, не без известно пресилване, може да се потърси някакъв намек за мека еротика. Но не винаги.

„Флирт“, картината на зрелия Чудомир, в която и еротичното внушение е най-забележимо, е сред най-популярните му творби.

7 Chudomir Flirt

Внушенията са си внушения, но и тук, както и в карикатурата „В дирите на атентата“ жената се разминава с днешната представа за красота и сексапил.
При този тип картини тематичната близост със Ст. Венев е лесно забележима, както и очевидно различните изразни средства, използвани от двамата. За сравнение няколко образци на „нашенска“ еротика при Венев.

 Venev_karicatura.jpgVenev Iznenada

 

Venev Beritba

Ст. Венев, „Карикатура“, „Изненада“, „Беритба“.

Ясно се вижда разликата в интерпретирането на сходни сюжети, или поне на сюжети, разположени в сходна среда. Различни са и изразните средства. Тук, за разлика от непоказваните еротични графики, Венев съзнателно се придържа към примитивизма, опростява рисунъка до степента на цветна графика. Несъмнени са и разликите с еротичните рисунки на Бешков. Чудомир тръгва по друг път – той леко засилва някои елементи от фигурите (гърдите, носа), но ги рисува подчертано академично, със светлосенки (които липсват при Венев), с внимание към детайла.

* * *

Както и в много други отношения, Чудомир е уникален, той само частично се вписва в характерните за времето тенденции, често стои встрани от тях и се усмихва скептично. Такова е присъствието му и в „българската еротиада“. Като млад той е част от младите бохеми хумористи, пише и рисува меко еротични неща, като еротичните елементи могат да се открият както в политическите му карикатури, така и в закачките на светски или битови теми. Постепенно търсенията му тръгват в по-различна, политическите карикатури намаляват, а картините му с еротични елементи стават по-„благопристойни“, оставят при намека. При тях, гротеската и експлицитната голота са изместени от по-академични картини, в които отделни елементи от женските фигури продължават да са засилени и въздействащи, но не и експлицитно еротични.

 

Литература

Бенбасат 1988: Бенбасат, А. Българската еротиада. Из историята на българската литературна еротика. ХІХ – ХХ век. София: Изд. ателие Аб, 1998.
Бенбасат б.г: Бенбасат, А. Любов, еротика? Не съм от тях! 2022 (под печат)
Бенина, И., Бенин 2021: Бенина, И., Бенин, Н. Чудомир сред кръга “барабанисти”: Карикатурите на Чудомир в хумористичното списание "Барабан // Нашенци, век по-късно, все така живи. Велико Търново: Абагар, 2021.
Божинов 215. Бешков, Илия. Черната тетрадка. София: Изток-Запад, 2015.
Божинов 215а. Александър Божинов разказва. София: Изток-Запад, 2015.
Гигова, Магдалена. Чудомир люби две жени на име Мара. - Труд, 28 април 2019. https://trud.bg/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0
Димитрова, Л. 1980, Чудомир. София: БАН.
Добрев б.г.: Добрев, Марин. Ранните карикатури (1908–1915) на Димитър Чорбаджийски – Чудомир (1890–1967). – Художествена галерия Стара Загора. б. г.
https://artgallerystz.com/%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8-1908-1915-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%87%D0%BE%D1%80%D0%B1/
Куюмджиева, Св. Скритите папки. Еротични рисунки от частни колекции. Борис Ангелушев, Илия Бешков, Стоян Венев, Иван Кирков, Никола Мирчев, Николай Шмиргела. - Литературни Балкани, 20, 2011. http://www.balkani.eu/bg/issue/18052012194715_18052012203628.pdf
Пенчев, Г. 1995, Чудомир – познатият и непознат нашенец. София: УИ Св. Климент Охридски, 1995..
Рамналиева, Диана. Мара и Чудомир – късна среща под чужд покрив. - Kazan.bg, 2020.
https://kazan.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4-%D0%BF/
Спомени 1981, Стоянов, Л. Чудомир. Ламар в спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1981.
Стойков 1970: Стойков, Ат. Българската карикатура. София: Български художник, 1970.
Чудомир, 1971, Съчинения в три тома. Т. 3. София: Български писател, 1971.
Чудомир, 2010, Събрани произведения в шест тома. Том 1. Вион: Пловдив, 2010.
Чудомир 1994: Чудомир. Дневник (1947-1967). Казанлък: Фондация „Чудомир“, ИКК „Славика - РМ“, 1994.

Бележки 1 Изложбата „Илия Бешков - свян и страсти“ в Софийска градска художествена галерия, 2017.
2 Изложба на Стоян Венев „Еротичното“, Галерия „Нюанс“ (2015); „Еротиката на Стоян Венев през погледа на Богомил Райнов“ в галерия „Васка Емануилова“ (2018)

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.