Френският романист Огюст Маке
в българския обществен дебат от средата на ХIХ век
При превода литературната творба попада в различен контекст, който може да я натовари с нов, а понякога и напълно неочакван смисъл, който да няма никаква връзка с авторовата интенция. Подобни трансформации са нещо типично в случаите, когато чрез превода чуждата творба преминава голяма хронологическа дистанция или когато попада в много различна социална среда. Нещо подобно се наблюдава при преводите на френски произведения на български език през епохата на националното възраждане. Тази епоха обхваща ХVIII и почти целия ХIХ век, но френски творби започват да се превеждат през 40-те години на ХIХ век.1 Обикновено това са по-стари текстове, възприемани като класически, като подборът им се определя от нуждите на образованието, от статусът им на образци или от някакви сходни социални нужди, които присъстват в двете култури. Сред “класиците” най-рано възниква интересът към Мармонтел, Фенелон, Бернарден дьо Сен Пиер, по-късно към Волтер, Льосаж и др., а сред съвременните автори интересът се насочва към Ксавие дьо Местр, Александър Дюма, Йожен Сю, по-късно към Жорж Санд и т. н. Появяват се и някои по-малко известни автори на популярни романи.2 Сред тях е и Огюст Маке3, на когото са посветени тези страници.
- Николай Аретов
- Рецепция
- 15 Март 2011
- Посещения: 5076
Българските интерпретации на белетристиката от епохата на Просвещението
Както е известно всеки превод е представяне на някакъв текст пред някаква чужда за него публика, като това представяне винаги е съпътствано от повече и или по-малки, но неизбежни деформации на същия текст. Тези два аспекта на превода, особено в тяхната комплексност, пораждат редица въпроси, както от по-общ теоретичен характер, така и по-конкретни. Те могат да бъдат насочени към връзките на една национална култура с другите култури, да се отнасят към съдбата на един автор или на една творба в чуждата среда, пък и до подхода на тази среда като цяло или на отделния интерпретатор към този автор или тази творба.
- Николай Аретов
- Рецепция
- 13 Март 2011
- Посещения: 6121
Отговорът на този въпрос („Какво стои зад желанието за сравнение?”), както и на другия, който имах удоволствието да предложа за този форум („Какво сравнява сравнителното литературознание?”) може да бъде много кратък – ценностни системи и предпочитания, определени от институциите, които формират сравняващия, и от средата, в която той работи. Нещо повече, ако се перифразира една популярна фраза от анекдотите, отговорът се отнася и до други сходни въпроси. Например: Какво определя нежеланието или страха от сравнението? Или дори – какво стои зад насочването към сравнителното литературознание, към литературата (науката, футбола...)
- Николай Аретов
- Рецепция
- 04 Март 2011
- Посещения: 5941
Един епизод от живота на Клотилда Цветишич в София
и неговия образ в българската книжнина
Заглавието се нуждае от поне две пояснения, едното по-общо, другото - съвсем конкретно. Първо в случая, а и въобще, не ме интересува достоверността и детайлите на конкретната битова история, а нейния образ в съвременното й обществено мнение, дотолкова, доколкото този образ е запазен в текстове от това време. Акцентът попада върху образа, благодарение на който може да се съди за манталитета на българското общество от края на ХІХ в. При това ще се опитам да говоря не само за конкретното българско (или ако предпочитате - балканско) общество от конкретно време, а и за по-общите механизми, чрез които всяко общество мисли за чужденеца, за другия и различния.
- Николай Аретов
- Рецепция
- 04 Март 2011
- Посещения: 4094
Премълчани победи и трагични поражения
В предмодерните общества митологията представлява матрицата на отношения между различните групи и общности, като дефинира „своите”, „сходните” (потенциалните съюзници) и враговете и мотивира това разделение, кодира го в разкази за важни събития, разиграли се във време оно. Националната митология1 продължава този процес в ранномодерните и модерните общества. На пръв поглед изглежда, че тя се изгражда преди всичко на основата на разказ за славните дела на великите предци, за победи, а и за мирно строителство, било то материално или духовно. Друг е въпросът, че едно събитие, в зависимост от гледната точка, може да бъде видяно както като победа, така и като поражение. Примерите за подобна амбивалентност са много, нека си спомним най-очевидния и най-лесния – идването на власт на комунистите. По-сложен казус представлява завладяването на Москва във „Война и мир” на Л. Толстой – едно несъмнено поражение, което носи в себе си зародиша на бъдещото прогонване на победителя.
- Николай Аретов
- Рецепция
- 03 Март 2011
- Посещения: 3610
Страница 2 от 2
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.