Според кореспонденцията на Асен Христофоров

 

Ще се опитам да се докосна до един несъмнено важен проблем през призмата на един ограничен, но доста богат корпус от текстове. Проблемът е образът на американската литература и култура и неговата еволюция във времето, а корпусът от текстове са главно писмата на Асен Христофоров. Хронологическият обхват е края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. Попътно става дума и за други текстове от следващите десетилетия.

Общата еволюция на българските представи за литературата на Съединените щати изглежда относително ясен проблем, особено за времето след Втората световна война. В първите години у нас се разпространява американска популярна литература (главно криминални романи) и особено филми, които изместват популярните по рано немски образци. След национализацията на издателствата (1947) и оттеглянето на Съюзническа контролна комисия издаването на американска литература рязко намалява, а критиката, доколкото се занимава с нея, от една страна громи империализма, а, от друга, извежда на преден план подчертано социални и критични спрямо „капиталистическата действителност” творби. Постепенно започва процес на либерализиране, по-точно – на нормализиране, който следва аналогична линия в Съветския съюз, като в него се наблюдават остри завои и ограничения. Сред най-ясните примери за завои е случаят със Джон Стайнбек, който първоначално е възприеман като ценен автор, свързан с комунистическите идеи, а след изказвания за Виетнамската война (1967) – като идеологически враг. Под ограничения разбирам например отношението към Е. Хемингуей, който е издаван още през 60-те години (първите преводи са от 40-те), но обвиненията към български автори в подражаване на Хемингуей (В. Попов и др.) имат ясен негативен смисъл, въпреки че не водят до особено тежки последици.

Някак неусетно и още преди началото на Перестройката (1985 г.) читателите в НРБ познават значителна част от канона на американската литература, който дори е представян като безспорна ценност. Изключенията са при съвременните автори, които са подозрителни, към отделни автори с антисъветски изказвания и при популярните жанрове – издаването на нов превод на класическия популярен роман „Отнесени от вихъра” (1986) през 80-те години не само достигна рекордни тиражи, но и се превърна в събитие, в някакъв смисъл – в знак на либерализирането на издателската политика през Перестройката. Малко по-рано сходна съдба, макар и в по-малък мащаб, имат първите преводи на Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет и др., започнали да излизат през 70-те години ¹, но разгърнали се през 80-те и, разбира се, през 90-те. Интересното при тях е, че подборът на заглавията бе осъществяван от Б. Райнов пряко или косвено (през монографията му „Черният роман” ²). Така че, струва ми се, падането на Берлинската стена не доведе до някакви значителни промени в българските представи за американската литература, която вече имаше статута на образцова.

При един по-повърхностен поглед може да се направи неточният извод, че американската литература е имала подобен статут преди войната, който е подронен от политическия съюз с нацистка Германия, в още по-голяма степен – от обвързването с СССР, и е възстановен след „размразяването”, по време на „Перестройката” и особено след падането на Берлинската стена. Струва ми се, че картината е по-сложна и през първата половина на ХХ в. американската литература постепенно и не окончателно се приближава до подобен статут.

Изграждането на един подчертано позитивен, понякога утопичен образ на Америка започва още преди Освобождението и неговите следи могат да се търсят в текстове на К. Фотинов, Л. Каравелов и др. ³ Акцентът в този образ е в развитието на техниката, в извоюването на политическата независимост от метрополията, в развитието на образованието и техниката, в модерните социални отношения и пр. Ако проследим изграждането на образа на американската литература сред българите ⁴, може би ще забележим, че в началото, донякъде и поради активната дейност на Британското и чуждестранно библейско дружество (British and Foreign Bible Society) и Американското библейско дружество (American Bible Society) до българите достигат текстове от Америка, които имат нравоучителен в най-широкия смисъл на думата, характер – такъв е случаят с първият превеждан американец Бенджамин Франклин, или литературни произведения със сензационен характер – Е. А. По. ⁵ До тях се нареждат множество текстове за техническото развитие, за екзотиката на Дивия Запад (П. Р. Славейков), но не толкова творби, обградени с ореола на авторитетна литературна класика.

Това отношение се запазва и след Освобождението, то може да бъде открито и в знаменития Алеков пътепис „До Чикаго и назад” (1893-1894). В края на ХIХ и през първата половина на ХХ в. тази представа, разбира се, еволюира, но нещо от нея се запазва. Постепенното повишаване на статуса на американската литература (и на другите изкуства) в очите и на европейците, и на българите през първата половина на ХХ в. е интересен проблем, който, заслужава специално внимание.

За възприемането американската литература като почти периферно явление без изключителен културен статут косвено говорят писмата на младия Ас. Христофоров, който наистина по образование не е литератор, но проявява сериозен интерес към литературата. При това, като възпитаник на Робърт колеж в Цариград, той е в някаква степен и американски възпитаник. Друг, не съвсем маловажен въпрос, е присъствието на американската литература в програмата на колежа. От запазените документи ⁶ се разбира, че за целия период на обучението Христофоров е учил единствено френска и руска литература (и двете на английски) през 1930-31. Други литератури не са посочени, но от други източници е известно, че по някакъв начин е изучавал Шекспир и Милтън. ⁷ Като че ли самите американски образователни институции по това време не приписват особено висок статут на американската литература.

Няколко думи за Асен Христофоров (1910-1970). Той завършва първо Робърт колеж в Цариград (1924-1931), след това London’s School of Economics (1934), връща се в България, отдава се на академична кариера и съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която се радва на заслужена широка популярност.



През 30-те и 40-те години излизат забележителните му икономически трудове. (Христофоров: 2010) Младият учен, член на кръга „Звено”, не попада сред първите жертви на режима. Но в края на десетилетието съдбата на Ас. Христофоров се преобръща – наскоро избраният професор в Държавното висше училище за финансови и административни науки, което по негово време и с негово участие става част от Софийския университет, е уволнен през 1947, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в Белене (1951 - 1952). До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др.

Писмата на Ас. Христофоров от Робърт колеж, а след това и от Лондон представляват невероятно богат източник на сведения за неговите читателски интереси. В много от тях, особено от Цариград, се споменават прочетени и купени книги, гледани театрални постановки, опери, концерти, както и някои филми. По време на следването литературата като че ли преминава на по-заден план, а Христофоров се изказва снизходително за предишните си увлечения, но интересът му към литературата (и особено към театъра) остава.

Няколко неща се открояват още при първия поглед. Христофоров постъпва в англоезично учебно заведение в Цариград, но погледът му за дълго е насочен на първо място към френската литература. Причината да пише за френски автори и творби на семейството си е свързана вероятно и с факта, че майка му и брат му четат френски, а не английски. Майката знае поне още немски, но немската литература практически отсъства от писмата на Асен; „бате Гаврил”, вторият съпруг на майка му, с когото Асен е в отлични отношения, знае английски, но в писма до него доста по-рядко става дума за литература. Това обаче е само част от обяснението, а фактът е, че в Робърт колеж Христофоров изучава и чете френска литература, почти винаги на френски, в отделни случаи на английски. Англоезичната литература идва на второ място, не липсват и свидетелства за това, че Христофоров чете руски и български автори.

Втората лесно забележима особеност е в това, че, особено в началото Асен напълно обяснимо следва препоръките на своите учители и споменава предимно включените в учебната програма канонични писатели, както и автори на юношески романи; малко по-късно интересът му се насочва и към отделни съвременни романисти. Първото споменаване въобще на литературна творба е от 1926 г. и става дума за няколко книги на американеца Марк Твен, които петнадесетгодишният бъдещ писател чете на английски (The Adventures of Tom Sawyer, T. S. abroad, The Jumping Frog [The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County - разказ], [Adventures of] Huckleberry Finn, A Detective story and others) и ги намира за „ужасно интересни и смешни” ⁸. След него се нареждат други популярни автори като Уолтър Скот (романа „Пиратът”), като сред тях единственият друг американец е Франсис Крауфорд ⁹.

Освен канонични, представата на младият Христофоров за литература е и европоцентрична. Струва ми се, че това не е някаква индивидуална особеност, а белег за общата представа по това време, споделяна дори от възпитаниците на Робърт колеж.

Струва ми се дори, че тази представа е по-обща. По подобен начин по това време са виждани не само другите изкуства, както и днес най-познато е американското кино, а дори и другите сфери на културата в най-широк смисъл. Америка вече е разглеждана като страна на богатството (в крайна сметка американец - президентът на Робърт колеж – Кейлъб Гейтс (Caleb F. Gates, Jr) - осигурява финансова подкрепа на Асен за следването му в Лондон), но все още като култура провинция, която не е особено привлекателна. За младия Асен Америка е и страна на спорта и той разпалено разказва на брат си за новите спортове, които е започнал да практикува в Цариград (наред с футбола и атлетиката, особено важен е свързаният с Америка баскетбол, споменава се и base-ball), за спортна екипировка и пр. В запазената кореспонденция на Асен, често става дума за избор на университет – за него, за брат му и за сестра му. Предпочитанията са за извън България – освен Лондон, се обсъждат Париж и Женева, споменава се със снизхождение Нанси („Изглежда, че всичките селянчета от цяла България са си дали среща в Нанси.” ¹⁰), въпреки че в крайна сметка, по финансови причини, Веселин и Адриана се записват в Софийския университет. ¹¹ Възможностите за следване в САЩ не се обсъждат, вероятно и поради географската отдалеченост. Същевременно трябва да се държи сметка, че по това време в двупосочното по принцип движение пред Атлантическия океан на желаещите да придобият по-висока култура като че ли по-масово се осъществява от Америка към Европа.

Сред многобройните споменавания на литературни творби, театрални пиеси и филми, американските произведения са малко и отношението към тях също е повече или по-малко европоцентрично. Вероятно най-интересно е мнението му за Синклер Луис:

Прочетох една книга от Sinclair Lewis, американец, за когото се говори, че ще вземе Нобеловата премия. [...] „Elmer Gantry” [„Елмър Гантри”] – говори за американските пастори – протестанти, за американците въобще, много саркастично. Пише на диалект, никак не е художествено, но пък това е защото пише за американците, за които само най-прозаично и вулгарно трябва да се пише. ¹²

Заслужава си да се отбележи, че интересът към американския автор е свързан с евентуалното получаване на европейската, все пак, нобелова награда, която С. Луис наистина получава през същата 1930 г.

Любопитни са и представленията, които учениците организират в Робърт колеж, както и начина, по който Асен ги представя. Те не са свързани с изучаваните канонични автори, а с по-популярни съвременни творби. През 1927 г. колежаните поставят „Котката и канарчето”, Асен не споменава автора - американският драматург Джон Уилард (1885 – 1942), а пиесата е съвсем нова, от 1922 г.
Заслужават внимание и коментарите на някои филми, за които Асен пише до семейството си от Цариград. Силно впечатление му направила мелодрамата Quand la chair succombe [„Пътят на всяка плът”, The Way of All Flesh, 1927] с Емил Янингс. Всички в салона плакали. И той барабар... ¹³ От Лондон реакцията му към друг образец на жанра, този път с участието на Грета Гарбо, е по-различна: „Втръсна ни от припадъците ѝ.” ¹⁴

Може би трябва да се уточни, че Е. Янингс (Emil Jannings,1884 – 1950) е европейски актьор, роден в Швейцария, започнал и завършил кариерата си в Германия, но филмът е от успешния му холивудски период. Грета Гарбо също е европейка, която започва кариерата си в родната Швеция, продължава с филма на немския режисьор от австрийски произход (родният му град Рoуднице-над-Лабем е в днешна Чехия) Георг-Вилхелм Пабст „Улица без радост” (1925), преди да се превърне в холивудска звезда. Т.е. и двамата американски филмови актьори, които Асен споменава, са с европейски произход. Това всъщност са може би единствените киноактьори, за които той говори; в писмата му става дума и за няколко значими фигури в британския театър, както и за (европейски) музиканти.

Като свидетелство за общите нагласи на читателските предпочитания на българската публика писмата на младия Христофоров са отностелно надежден източник, свидетелстващ за по-общи нагласи по това време. И той разкрива един не толкова престижен образ на американската литература, а и култура. Тя като че ли предлага преди всичко юношески четива, приключенски повествования, тя се обогатява от присъствието на европейци в нея (а не обратното). Образователната система, през която се оформя Асен (включително Робърт колеж) не изгражда някакъв възможен канон на американската литература, която по това време като че ли е склонна да се самоколонизира. Някаква подобна представа се носи и от „Безкраен празник” на Ъ. Хемингуей ¹⁵, а и от „Един американец в Париж” (1928) на Дж. Гершуин.

Десетилетия по-късно, в доста по-различна среда Христофоров се налага като един от водещите преводачи от (а и на) английски. Ако през 50-те години, когато излизат първите му преводи, американската литература все още не си е спечелила престижния си днешен статут, то през 60-те отношението към нея бързо се променя. Преводаческите предпочитания на Христофоров са предимно британски – Х. Фийлдинг (1956), Ем. Бронте (1956), Дж. К. Джером (1964), Дж. Джойс (посмъртно за преводача издание на „Дъблинчани”, 1973); към този списък могат да се прибавят предговори и статии за Шекспир и Текери. Ясно е, че субективните предпочитания на Христофоров са към литературата от страната, в която е следвал (и в която, парадоксално, той се е най-отдалечен от литературата). Дали обаче това може да се приеме като запазване и на европоцентричната му представа за световната литература? Мисля, че до известна степен е точно така. По-сложен е отговора до каква степен тази представа е показателна за времето, а и за някаква социална група, към която Христофоров принадлежи.

Все пак, американската литература присъства сред преводите на Христофоров – „Белият зъб” (1956) на Дж. Лондон. Христофоров е и редактор на превода на „Старецът и морето” на Хемингуей и съставител на сборника „Седем разказа за седемте океана” (1966), в който са включени няколко американски автори. Христофоров явно държи на работата си по „Старецът и морето”, смята я за важна и престижна, щом я включва в своето Заявление до директора на Икономическия институт към БАН „да бъда допуснат да участвам в конкурса за старши научен сътрудник по икономика на капиталистическите страни” от 13 ноември 1959. ¹⁶

Сборникът „Седем разказа за седемте океана” (Варна, Г. Бакалов, 1966, 2 изд. 1980) включва произведения от седем автори, като пет от тях са преведени от Христофоров (Франк Стоктън, Уилям Скорзби, Стийвън Крейн, Е. А. По и Дж. Конрад), а другите – от Тодор Вълчев (Дж. Лондон) и Невена Розева (Х. Мелвил), като при Мелвил съставителят е използвал глава от публикувания превод на „Моби Дик”. Всички те, с изключение на Скорсби (William Scoresby, 1789 – 1857) са американци; всички те са представени по-скоро като високи образци на популярната литература. До известна степен същото важи и за Дж. Лондон – един автор, когото Христофоров цитира в свое литературно произведение:

От цялата му фигура лъхаше някаква спокойна, кротка самоувереност, която ми напомняше героите от популярните романи на Джек Лондон. ¹⁷

Образът на Америка и нейната литература в съзнанието на младия Асен е сравнително ясен. Ако сгъстим малко боите, става дума за географска и културна периферия, видяна откъм европейския център. Една битова реплика на тийнейджъра поставя Америка редом с Африка и Австралия, не дори с Азия:

Бате Стефан е видял Америка, сега ще види и Африка, а после може би ще се запъти и към Австралия. ¹⁸

Представата на Христофоров в годините на неговата зрялост е, разбира се, по-различна. И все пак, и тогава той като че ли свързва американската литература преди всичко с високата популярна литература, с повествования за приключения, а не толкова с някакви образци на респектиращ канон или на модерно писане. Дали такова е представата на съвременниците му в България, и особено на хората от неговия кръг, на литераторите, с които той е свързан (очертаването на този кръг не е толкова лесна задача, която трябва да бъде разглеждана отделно). Едва ли мнозина са споделяли изцяло подобна представа, вероятно в Лондон Христофоров е възприел и елементи от британската метрополийна представа спрямо бившите отвъдморски колонии. Но едва ли това може да бъде цялостното обяснение.

Доклад на конференцията Феноменът Америка в българската литература – От романа до гротеската и по-нататък
(110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков)
4 дек. 2012 НБКМ.

Бележки

¹ Чандлър, Р. Високият прозорец. Прев. от англ. Радка Лафчиева, Жечка Георгиева. София : Нар. култура, 1976.

² Вж. Райнов, Б. Черният роман. С.: Наука и изкуство, 1970; Райнов, Б. Масовата култура. С.: Наука и изкуство, 1974.

³ За представите на българите за Америка и за рецепцията на американската литература преди Освобождението на България вж. Конев, Ил. Америка в духовното пространство на Българското възраждане. С.: УИ Св. Климент Охридски, 1996; Филипов, Вл. Проникването на английската и американската книжнина в България през Възраждането. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2004; вж. и Аретов, Н. Рецепцията на Б. Франклин в България през Възраждането. - Литературна мисъл, 1983, № 4.

⁴ Не без основание Вл. Трендафилов настоява, че в началото названието „Англия” е редукция на „Британия”, която включва и отвъдморските колонии. Вж. Трендафилов, Вл. Неизличимият образ в огледалото. Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през 19 и началото на 20 век. С.: Кралица Маб, 1996, с. 72 и сл.

⁵ Вж. Аретов, Н. Една мумия коментира Българското възраждане. Непозната адаптация на Едгар По от 1874 г. – Литературна мисъл, № 2, 2009, с. 65-76.

⁶ Certificate, April 21, 1931. - Национален литературен музей, Инв. № а 3056/88.

⁷ Асен подготвя „теза” за Шекспир през 1930 (писмо до майка му от 23 ноември 1930 - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77). Св. Паланков си спомня, че дипломната работа на Христофоров, оценена много високо, е била върху Джон Милтън, за нея той подготвил и „аматьорски” превод на части от „Изгубеният рай”. Това съобщение обаче не се потвърждава от друг източник. Вж. Млекарова-Бонева, С. Дипломна работа. Научен ръководител Ив. Сарандев. ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 4.

⁸ Писмо до брат му от 15 февруари 1926. - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77.

⁹ Francis Marion Crawford (1854 –1909) американски писател, станал известен с романите си с италиански сюжети. Христофоров споменава неговия роман „В кралският дворец” (In the Palace of the King, 1900) в писмо от 21 януари 1927.

¹⁰ Писмо до брат му Веселин, Нанси, 28 март 1932. - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2., а.е. 79.

¹¹ „Мишо [Хаджимишев] учи в Париж, но баща му е пълномощен министър и може да му праща валута.” – Писмо на Асен Христофоров до брат му Веселин, Hastings, 15 юли 1933. - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2., а.е. 79.

¹² Писмо до брат му от 11 ноември 1930. - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2.

¹³ Писмо до брат му от 29 октомври 1928. - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77.

¹⁴ Писмо до майка му от 26 януари 1932. - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 78.

¹⁵ Книгата A Moveable Feastе публикувана за първи път през 1964, по ръкописи на Хемингуей, но е свързана с 20-те години.

¹⁶ ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 40.

¹ Христофоров, Ас. В дебрите на Рила. 2 изд. С.: Медицина и физкултура, 1968, с. 43.

¹⁸ Писмо до майка му от 18 февруари 1926. - ЦДА, ф. 782 К, оп. 2, а.е. 77.

• Предишна
• Следваща