и сродните му права

 

Настоявам, че имам подобно право. То не ми носи никакви облаги, напротив, обикновено ме поставя в некомфортни положения. И все пак, държа на него, чувствам го част от себе си.

Това право ми разрешава различни неща, разрешава ми да се усмихвам (наистина с малко крива усмивка) когато:

- Бивши членове и кандидатчленове на БКП, осветени сътрудници на ДС и хора от някогашната номенклатура ме учат на антикомунизъм.

- Когато хора, чиито семейства от поколения са здраво свързани с Русия и Съветския съюз, включително и финансово, ме призовават на протест срещу белезите на окупацията. (Протестите са основателни, но не е съвсем без значение кой ги формулира.)

- Когато хора, свързани с върхушките на „творческите” съюзи търсят подкрепа. За какво всъщност, затова че са нарушени правата им на наследници и са припомнени образци на изкуството от епохата на… наречете я както искате. (По-скоро тъжна е усмивката от редови членове на същите тези съюзи, които протестират в името на свободата и пр., а си стоят в една организация с нейните доказани душители. В общия случай това не им носи някаква изгода освен че крепи илюзорното усещане за приобщеност.)

- Когато чрез искания за спазване на демократични процедури се бранят лични интереси на хора, които демонстративно не спазват същите демократични процедури.

Скептицизмът ме подтиква да си мисля и дали в някои радикални действия не дискредитират (целенасочено) достойни каузи. Както и дали съзнателно не се търси едно приемливо и рентабилно мъченичество, което при това покрива стари грехове.

И, за да привърша с темата, нека цитирам едно изречение, от което не мога да се освободя от близо година. Тезата е позната до болка:

...днешните елити са били елит и преди, живели са живот на елит и в повечето случаи възприемат това за нормално състояние на нещата. Затова реинкарнирането на хора, биографии и мрежи се оказва важно именно в този – поведенчески, а не идеологико-политически – аспект, като възпроизводство на поведенчески модели, а не на идеологически конструкции.

(Андрей Иванов, Ангажирани без ангажименти. - Култура - Брой 13 (2631), 08 април 2011)

Казано по друг начин, (част от) номенклатурата се преоблече, за да запази позициите си. За представителите й комунизмът отдавна е стока за шир. потреба, а те преди се радваха на спец. снабдяване, а сега – на бутици. И същевременно продължават да пробутват стоки с изтекъл срок на годност на заблудени младежи, лумпени, геваристи и пр. Бонусът за тези клиенти е че получават усещане за приобщеност, убедеността, че са пазители на някакви изконни ценности, потупване по рамото от някой представител на елита.

Комунизмът (и русофилството) са по-ясният проблем. По-сложни са нещата с традиционните ценности – религия, патриотизъм – и техните символи. Скептицизмът ме заставя да забелязвам проявите на агресия и нетолерантност в името на религиозните ценности, които, казват, започвали с любовта към хората. Същото комай важи и за патриотизма. Но за него друг път, ако събера кураж. Сега бих казал само, че претендирам да имам право:

- Да се съмнявам във всевъзможните теории, които ме убеждават колко НИЕ сме древни и велики.

- Да отстоявам професионални (а не идеологически) критерии в заниманията си с литература, история, култура.

- Да стоя настрани от всякакви патриотични, религиозни и др. ритуали, чествания и пр. Нямам нищо против който иска да ги организира, да участва и пр. Но бих искал да не са задължителни, неучастието да не води до нежелани последствия, а участието – до дивиденти.

И, моля ви, не ме карайте да ръкопляскам прав. Уморих се.

 

• Предишна
• Следваща