Драги г-н проф. д.ист.н. агент Антон,

Вашите писма са много интересни и аз им отделям нужното внимание. Бих Ви помолил само да ми ги пращате по един път, достатъчно е, няма нужда от пет пращания.

Най-ясното различие между нас (освен политическите пристрастия и ангажименти, и освен връзките със „националната сигурност”) е че Вие виждате в науката оръжие, с което се воюва за някакви каузи – партийни, национални, гилдийни. Аз си позволявам да мисля, че науката се занимава с наблюдение и анализиране на някакви явления и процеси.

Като филолог, вниманието ми е насочено към текстове. Ще си позволя да споделя с вас някои повърхностни наблюдения върху Вашето писмо.

1. Любопитно е как Вие директно свързвате човека с местоработата и дори с бившия му директор. Сякаш не е възможно да съществуват някакви нюанси в мненията. Вие пишете:

Учудвам се, че г-н Аретов храни някакви предубеждения към военните историци и Военната академия, още повече, че дългогодишен директор на Института по литература беше академик полковник Ефрем Каранфилов, един изключителен интелект и родолюбец.

Ще си позволя да Ви напомня, че Академията все още не е казарма и принципът на единоначалието (или както там се казва), не е въведен.

В този контекст ще си позволя да споделя, че не разбрах напълно Вашата бележка, че темата, която обсъждаме, "е значима и актуална, дори на вътрешноакадемичния "фронт". Използваната терминология, тук и на други места, обаче е впечатляваща.

2. Внимателният читател на Вашите послания със сигурност забелязва начинът, по който титулувате хората, които споменавате. Когато става дума за Вас и вашите съмишленици, титлите не са спестени, когато става дума за опоненти – те последователно са пропускани. Това буди усмивка.

3. Но най-забавното във вашето първо писмо е убеждението, че патриотизмът е нещо, което трябва да се заплаща.

Поставяне на македонизма и неоосманизма като научни проблеми […] с оглед изясняване на тяхната същност, организация, дейнст [sic] и цели, ще откликне на актуални очаквания от страна на българската държава и българското общество и ще издигне авторитета на БАН като средоточие на научна експертиза и национална отговорност. Това е и една възможност да се търси финансиране […] от държавни институции и граждански организации.

Аз се бях подвел по разни патриотични приказки за "полза роду" и пр. Явно те са за друг контекст.

Драги д.ист.н. агент Антон,

Беше ми приятно да си кореспондирам с Вас и да споделя част от впечатленията си от Вашите две послания. С удоволствие ще продължа обменът на мнения, който, поне за мен, като любител на текстове, бе много полезен и забавен. Те са интересно допълнение към предишната ми кореспонденция с Вашия уважаван колега, също проф. д.ист.н. Парк (Бела).

Ваш,
Редник Н. А.

• Предишна
• Следваща