Несвоевремени мисли за протестите

 

Напълно подкрепям исканията за оставка на правителството. Участвам в протестите, доколкото мога (пътувах, лятна настинка след дъжд и пр. ми попречиха да бъда през цялото време.) Не се изненадах, че сред ентусиастите видях осветени агенти, бивши членове на БСП, преглътнах и активността на номенклатурни чада. Усмихвам се и на участието на коломнисти във вестниците на Пеевски. С усмивка, е малко крива, посрещам и натрапващите се амбиции да се извлекат някакви дивиденти, материални или нематериални, да се спечели по-добро място при следващото раздаване на картите на властта.

1063224 633775543313739 971644668 n

Но не за това взимам думата. Мисля, че до голяма степен много от протестиращите сме обединени от едно искане (извън оставката на правителството). И то е – лустрация.

Оттук започва това, което ме смущава. Искаме оставка на правителството, лустрация, изхвърляне на хората, свързани с ДС. Но това е някак абстрактно, някъде горе, по-върховете. А когато на „по-ниско ниво”, трябва да избираме, тогава, когато нашият личен глас има по-голяма тежест, сякаш се ръководим от други съображения и забравяме непримиримостта си към комунисти, ченгета и пр. (Т.н. „олигарси” оставям настрани, т.к. така или иначе, както и повечето от нас, нямам преки допирни точки с тях.)
За да бъда съвсем ясен. Там където работя – БАН – доста често правим разни избори. Сполучливи или не (много често не), те сякаш се случват в радикално различен контекст. И без закон за лустрация можем просто да не изберем секретарите на ППО на БКП например. Но ги избираме, при това без някакъв кой знае какъв натиск, без манипулации, без директно купуване на гласове и пр.
Другаде изборите на „по-ниско ниво” са по-редки, но, струва ми се, картината е сходна. Например при синдикатите. Бил съм нещо като синдикален активист, така че не съм настроен непременно негативно към тези организации. Но когато попадна на интервю на синдикален лидер (да не говоря за разните „браншовици”, каквото и да значи това), боже мой, толкова явна демагогия, толкова ясни кариерни амбиции, толкова недвусмислен бюрократичен новоговор…
Та мисълта ми беше, че дългият път винаги започва с малка крачка. Която ми изглежда дори по-важна от великите цели.

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.