Завиждам на хората, за които всичко е ясно. Черно и бяло, добри и лоши. Това по повод събитията в Украйна. Лошите са ясни, но дали всички останали са добри. А и (политически) коректно ли е да се пита, когато става дума за очевидни жертви.

И все пак, умилението пред хора с доста кичозни икони и фолклорни костюми ми идва в повече. Както и пред излязла от (лазарета на) затвора коафирана лидерка, която веднага обявява, че трябва да се направи еди-що си (между впрочем – права е).

Но, за мен, като не докрай осведомен човек, така и не стана ясно напълно измислени ли са обвиненията, свеждани до прякора „Газовата принцеса“.

Дали не трябваше нещо да сме запомнили от параболата, която описа ентусиазма от Арабската пролет, не съвсем несвързана с фундаментализма.

Завиждам и за друго. За лекотата, с която се пишат коментари, които са доста верни, не казват нищо ново, но пък се харесват на публиката, към която са насочени.

Може да не ми повярвате, но не завиждам за дивидентите, които се извличат от подобни коментари и от ясните черно-бели тези. А може би не съм съвсем откровен и пред себе си, може би и аз се опитвам да се харесам на някаква група (малка, „елитна“), към която искам да се присламча. И от това да извлека някакви дивиденти. Например самочувствие.

P. S.
Въобще не твърдя, че тези настроения са породени само от събитията в Украйна. И тукашните протести имат своя принос.

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.