Новините съобщават, че „заплащането за един час труд в страната ни е било 3,7 евро през миналата година, като преди България се нареждат Румъния с 4,4 евро, Литва с 5,8 евро и Латвия с 6,0 евро.” (27 март 2014) Което е малко, разбира се. В Швеция било повече от 10 пъти по-високо.
А аз се стягам за лекции на хонорар. И сметнах, че те се плащат по-малко от средното. (За външните на системата да поясня – лекциите не се изнасят по 8 на ден, пет пъти в седмицата, въпреки че на някои ректори май им се иска да е така. Оставям настрана очевидният факт, че те трябва да се подготвят предварително, а след това, аз поне, доста време се занимавам с четене на курсови работи и пр.)
С риск да бъда обвинен, че гледам в чуждо канче, си спомних, че наскоро заплатите в МВР бяха вдигнати с 10% със задна дата от 1 януари. Не питам дали извънредните заплащания за „охрана” на протестите е по-висока от професорските хонорари. Не питам, тъй като сигурно е служебна тайна, а и е много по-отговорна работа. (Понякога, но не винаги, и по-нервна.) И много по-важна според всяко бг. правителство, поне откакто помня (а помня не само последните 25 години, които обикновено се ругаят в подобен контекст.)
Та стягам се аз за лекции и си спомних за курсовите работи, които чета извън хоноруваните часове. Може да не повярвате, но е истина. Една студентка (2 курс българска филология) не само не различава Петко от Пенчо Славейков, но и ми възразява в мейл. Оставям настрани, че цялата „курсова работа” е копи–пейст от популярен сайт, специализиран в тази сфера.
Много лесно е да завърша с нещо ефектно (но май популистко) от типа на „Така е в държава, в която охраната на депутатите е по-важна от образованието.” Или да попитам какво става, когато въпросната студентка завърши и стане учителка. (Че ще завърши, ще завърши, а може и до някоя по-престижна професия да достигне.)
Само че нещата не са толкова прости. Не съм сигурен, че ако ми плащаха колкото е средното за страната (за повече не смея да мечтая), непременно бих успял да убедя студентите, че Славейковци са двама (всъщност те повече), да не говорим, че едва ли бих успял да ги убедя да ги попрочетат.
За да се случат подобни неща, вероятно трябва да се променят много неща, предимно манталитети, нагласи и пр. неясни думи. Откъде ли трябва да се почне - от тях ли, или от някъде другаде..
Някой бил казал „…когато говорим за нещо важно, обикновено всъщност говорим за пари”. Сигурно трябва да е бил неолиберал, соросоид, а може би и юдо-масон.
- Николай Аретов
- Размисли
- 27 Март 2014
- Посещения: 3182
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.