Решението на Академичния съвет на СУ, разбира се, не е особено интелигентно. Едва ли е и приложимо. Аз също посегнах да реагирам, дори си измислих няколко ехидни въпроси. Например:

- Как биха реагирали от Връзки с обществеността ако ги попитат може ли да възрази на издигането на паметник на убиец на жирафи? В СУ вероятно не биха възразили, но за Пловдивския не е съвсем ясно. А какво трябва да правят преподавателите в 2-3 университета?

- Могат ли преподавателите в СУ, съвместители в УНИБИТ да не са съгласни с награждаването на Гестапото?

- Ректорът и заместниците му имат право да говорят, а, да кажем, председателят на Общото събрание (което избира ректора) – трябва да съгласува.

Но това са всъщност закачки на дребно. Сериозният въпрос, който се отнася далеч не само, дори не толкова до Университета, е друг. Могат ли ректори, председатели, директори и пр. да говорят от името на институцията / общността, която представляват, без да са я питали. Отговорът далеч не е толкова очевиден, въпреки че практиката отговаря с категорично и почти единодушно съгласие.

За МВР и Армията може и да е така, но ако мислим Университета (всеки истински университет) като общност, която, освен другото дискутира и търси истината, и за която прехваленият „консенсус“ не е върха на сладоледа, нещата не са толкова ясни. Нещо повече. Струва ми се, че именно Университетът (доколкото реално е университет) трябва да бъде покаже пътя за демократичен подход. Т.е. официалните становища да са резултат от колективни решения, естествено не единодушни.

За някого може да звучи парадоксално, но всъщност именно ректорите (председателите, директорите) би трябвало да бъдат ограничавани и сдържани. Защото дори когато говорят от свое име, това се приписва и на институцията (механизъм, забелязан от Академичния съвет за другите, но не и за ректора).

Да завърша с един, струва ми се, ясен пример. Акад. Ст. Воденичаров бил в инициативния комитет за награждаване на Гестапото. Като частно лице той може да предлага за награда всеки, дори и, опазил ни бог, дори и Ст. Денчев. Но като председател на БАН би трябвало да бъде по-въздържан.

• Предишна
• Следваща