Темата за директорския конкурс събуди духовете, но като че ли позатихна, изместена от други, по-актуални неща. Така де, какво толкова съдбовно и важно има в една Национална библиотека (освен, разбира се, любимото на патриотите име „Св. Св. Кирил и Методий“). Опитах се да свържа темата с един дебат, който от години тече в една научна общност. Провокирах форума им (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) с кратка реплика, за която бях сигурен, че няма да бъде приета. И познах. Не е трудно, тъй като не е за първи път, нито е само с мои реплики. Слагам я тук без промени, защото смятам, че (1) за поне част от учените въпросът заслужава внимание, и (2) защото казусът предлага конкретен аргумент за несъвършенствата на системата за излъчван на ръководители.

По повод избирането / назначаването на директори на научните институти и ректори на университети. Проследете историята около конкурса за директор на Националната библиотека. В този случай става съвсем ясно как назначаването от специално външно тяло (комисия към Министерство на културата) се насочва към външен човек (Красимира Александрова, доцент от УниБИТ под въпрос), чиято компетентност е съмнителна. Към това се добавя и фактът, че председателят на комисията (Венцислав Велев, също свързан с УниБИТ) е публично обвинен в плагиатство.

Недопуснатият до конкурса кандидат от Библиотеката (Елисавета Мусакова), несъмнено качествен човек, подходящ за длъжността, при един избор би бил спечелил.

• Предишна
• Следваща