Художник Адолф фон Менцел

Спектърът изглежда широк: популисти, социалисти, националисти, консерватори, либерали, зелени, малцинствени групи. При това повечето са в няколко варианта. Май само анархисти все още не се забелязват ясно, либертарианците пък като че ли не гледат съм политическата сцена (може би гроздето е кисело). Други деления също не липсват: русофили – русофоби, европейци – евразийци, комунисти – анти/не-комунисти… А и опити за отхвърляне на традиционните опозиции – „няма ляво, няма дясно“, републиканци срещу… мафията и пр. „Всите българи заедно“ срещу…

На пръв поглед изборът ми е лесен – либерали, европейци; по възможност със зелен оттенък. Вглеждането обаче поражда проблеми.

Първият е че въпреки несъмнените им грехове, тези, които ми изглеждат неприемливи (и като идеология и като персони) се радват на някаква популярност, при това не става дума само сред клиентелистите им.

Вторият е проникването на популизма и демагогията сред всички. Без изключение.

Третият е, да го кажа политически коректно, голямата мобилност. Бил комунист, станал социалист, после демократ, после, да кажем, републиканец и т.н. Не непременно безкористно. (Закономерно погледът ми е фокусиран в по-близките ми „десни“, но и в „лявото“ не е по-различно – човек от обкръжението на най-мразения „десен“ оглавява „левицата“.)

Като подвид на същия проблем е повсеместното присъствие на наследниците на комунистическата номенклатура и обслужващия я персонал в целия спектър. Ще излезе, че комунистите са имали съвършен подбор на кадрите, предвиждащ и следващите поколения. Или, както каза преди години един от тях, цитирам по памет, другите „не бяха пожелани“, очевидно поради липса на качества.

Съзнавам, че избивам някакви мои си комплекси. Съзнавам, че съм най-строг към тези, които са ми най-близки. И все пак. Гледам либералната част от спектъра и нещо не ми изглежда достатъчно либерална. (Не само защото думата бе целенасочено дискредитирана, не само у нас.) Не ми е достатъчна „борбата с корупцията“, разбирай реформа на съдебната система, разбирай прокуратурата, разбирай главния прокурор. Да, това може да бъде трета, четвърта, пета цел. Но първа?

И един (вероятно само частично основателен) източник на скептицизъм. Не само при мен. От една страна искам(е) „нови лица“, но от друга питам(е) какво е направил(а) досега. Съзнавам, че това е затворен кръг. Само че, първо, тези, чиято биография е донякъде известна, не печелят с някакви безспорни постижения. Дори напротив – захванал се с нещо на практика невъзможно, сега ползва правото на втори (пореден) шанс. Бекграундът на други съдържа и оспорими икономически начинания. Четвърти, е четвърти използват възможността да излязат на светло, не само от кариеризъм, може и от обикновена човешка суета.

Не ме разбирайте погрешно. Най-вероятно ще гласувам за тези, за които говоря. Въпреки че дори името ме смущава (още повече – „България на пет континента“).

И така, (май) до края на света.