За мен най-благородната професия е лекарската. При това трудна и тежка. Със сигурност надхвърля моите способности, не бих могъл да я упражнявам.

Има една непредставителна статистика, на която всички вярваме – собствения опит. Опитвам се спокойно да систематизирам срещите си с лекари. Слава бог, засега рядко ми се налага, но покрай майка ми и баща ми, бог да ги прости, понатрупах скромен опит.

Първото разграничение, което всички правим, е между познати и непознати лекари. Презумпцията е, че познатите са по-загрижени, по-внимателни и пр. Да, но не безусловно. Изключения има и в двете групи, един от най-светлите примери при мен е последният и съвсем отскоро личен лекар на баща ми, впечатленията ми са когато баща ми беше над 85, а лекарят едва ли имаше повече от 10 години стаж. Нищо не ги свързваше, а правеше всичко, което беше възможно.

Напоследък се случва да научаваме и да се възмущаваме от далавери сред лекари (по-точно – сред шефове на лекари). Не съм се сблъсквал лично с подобни неща, но един-два пъти с усмивка съм се срещал с дребни сметки – плащане на материали с 15% над цената им. Сблъсквал съм се и с бездушие и небрежност. А и с недостатъчна компетентност. Ако все пак трябва да се обобщи, положителните случаи преобладават и в двете групи, сред познатите вероятно достигат до 80%, при непознатите надхвърлят 60%. Давам си сметка, че не е възможно да са 99%, но очевидно има възможност за подобрение.

Поводът за тази бележка обаче е друг. Сред професиите, които претендират да бъдат благородни, е и журналистиката. Тя също не е лека, но си позволявам да мисля, че бих могъл да я практикувам, поне когато съм бил на по-подходяща възраст. Дори имам някакъв малък опит.
Не бих я поставил редом с лекарската. При която също има далавери, и тук големите също са дело на шефовете (собственици, главни редактори и пр). И тук съм имал възможност да наблюдавам лично само хитрувания и печалбарство на дребно. Струва ми се обаче, че общото ниво на компетентност и безкористност е по-висока, отколкото при лекарите. В замяна на това приказките за високото призвание, за мисията и пр. са май са повече при журналистите, отколкото при лекарите.

Въпрос и на възпитание и обща култура, давам си сметка. И все пак – не е справедливо.

• Предишна
• Следваща