Обръщението е израз на несъгласие с една българска представа за Македония, която може да бъде определена като национален мит. (Напомням, мит не означава 100 % лъжа.) Поне в моите представи това не означава приемане на противопоставения му македонски мит за Македония. Той е друга тема доста коментирана на българска почва, понякога с разпален публицистичен патос. Този мит, македонският, също е мит, изграден, вероятно малко след български, по същия модел и със същите задачи.

Митовете не са непременно и винаги вредни. За разлика от националните доктрини, каквато българските националисти смятат, че трябва да се създаде и по-точно – да стане някакъв официален акт. Ще се повторя, но да кажа – странно ми е отхвърлянето на Мегали идея и Начертанието на Гарашанин като нещо лошо,  съчетанието с жалбите, че ние българите нямаме подобен документ. Затова и появата на „Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС“ е действие, което ме плаши.

Исках и още искам да възразя на националистическите критики към Обръщението с твърдението, че осмислянето и проблематизирането на своите (българските) митове е по-първостепенна задача пред българските историци, отколкото осмислянето и проблематизирането на чуждите (македонските) митове. То също е важно, но идва на второ място.

И тук ще споделя две мои уточнения към собствените ми първоначални реакции към евентуални националистически критики. Споделям ги, не само защото за мен са верни, а защото илюстрират тезата, че нещата винаги са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Та, първото ми възражение стъпва на една проблематична метафора – по-големият (брат) трябва да помага и да прощава на по-малкия. Веднага сам си възразих – та кога ли в историята по-могъщите държави безкористно са се помагали на по-малките. Следваща метафора, също проблематична – голямата риба изяжда по-малката. Последва обаче ново възражение от сферата на политиката и историята. Сепаратизмите (в най-широкия смисъл на думата) доста често успяват – империите по правило се разпадат (Британската, Османската, Австро-унгарската, Съветската…). По правило, но едва ли винаги (Китайската). Казват, че никое партизанско движение не е било окончателно победено (може би все пак има и обратни примери).

И накрая. Когато се говори за „съвременните хуманитарни и социални науки“ във времето след Фройд, хубаво е да се мисли за не винаги осъзнатите психически мотивите, които стоят зад едно или друго действие. Те са доста ясни, когато става дума за македонския национализъм и Разяснителния меморандум. Най-краткото им дефиниране е комплекс за малоценност, национален, професионален, личностен. Трябва обаче да се направи и следващата крачка, да се потърсят мотивите зад Обръщението, някои от които не споделям.

• Предишна
• Следваща