Явно съм от хората, които се спъват в един камък по няколко пъти. Неприятно е, губи време, а и енергия, но не е фатално. Даже, струва ми се, не  е и срамно.

Какъв е поводът. От време на време хвърлям поглед в една група на Яху за "българска наука". Добър начин да разбере човек какво мисли (част от) колегията. Дори ако се отнася меко казано скептично към създателя на групата и неговите идеи. (Впрочем Гугъл не е много щедър на сведения за господина, който се подписва и с чужд псевдоним, за което е ставало дума тук.)

Та за повода. Отново не издържах и реагирах на поредния пост на господина, обсебен от идеята, че "изборите отдолу" са нещо ужасно лошо. Знам, че по тази тема с него не може да се спори, не е възпитано и да се обсъждат и амбициите му за постове. Нито съмнителните структури, които да го промотират. Мислех си обаче (доста наивно), че един "реформатор" би приел едно плахо съмнение в твърдението му, че академиците са "научният цвят с който БАН се гордее" (sic). И подхвърлих нещо в смисъл, че това трябва да се докаже. Познайте какъв бе отговорът.

Message not approved.

И да не си помислите, че господинът е академик. Не е, и въпреки явната девалвация на званията едва ли ще стане. Въпреки мерака. Впрочем, знае ли човек.

• Предишна
• Следваща