Ажиотажът около конкурса за член-кореспонденти  ме върна към едно старо и съвсем утопично предложение. Преди няколко години, по време на разгара на кризата около т. н. „реформа” на БАН подхвърлих просто решение. Вместо пунически войни около сливания и преименувания с меко казано съмнителна полза представителите на недоволните институти да напуснат Общото събрание на Академията. Дори и да не се натрупа достатъчно критическа маса и бойкотът да не доведе до липса на кворум, „реформаторите” биха били принудени да се замислят. И най-разпалените опозиционери в Общото събрание, естествено, предпочетоха да останат в него и да продължат да мърморят, че никой не ги чува. За незапознатите да поясня – членството в Общото събрание не носи никакви преки доходи и гълта доста време (а и нерви и енергия). Но пък изглежда престижно, повишава самочувствието, създава контакти, води до включване в разни комисии и пр.

И така, Гордиевият възел не бе разсечен, а както е знаел още Александър, развързването му е непосилна задача.

Нещо подобно ще се случи и със споменатия конкурс. Битките ще се водят до последния момент, накрая някои ще бъдат избрани, ще получат поздравления а и бонуси, за разлика от членовете на Общото събрание. И никой няма да попита какъв е смисълът на упражнението. И, по-важното, за какво служат тези титли.
Има и по-дребни въпроси, които ще останат без отговор, въпреки че в някои от случаите те са ясни. Например откога (и къде) възникват академиите от този вид (няма предвид Елада, разбира се). И, по-важното, трябва ли подобни почетни титли да се обвързват с власт (в рамките на Академията, пък и не само), а и да имат финансово еквивалент.

А и чак толкова престижно ли е да се наредиш сред сегашните академици и член-кореспонденти. Вярно е, медиите се съобразявам (въпреки че иначе могат да претендират да бъдат критични, радикални, либерални, да се гордеят, че не са държавни). И все пак…

Знам, че за всички нас, които сме свързани с БАН, въпросът за смисъла от титлите е опасен по други причини, но все пак, като хора, претендиращи да бъдат мислещи, той не би трябвало да бъде игнориран.

А че статуквото (пак) ще победи, това си е ясно.

PS. Май пропуснах предложението. Не че не се подразбра, но да си го кажа, въпреки заплахата от намеците за киселото грозде. Игнорирането на подобни конкурси е достойна позиция.

• Предишна
• Следваща