За рода на баща ми съм принуден да се опирам на разни външни спомени и документи. Даже имената са разколебани. Помни се, или поне аз така е останало в паметта ми, че най-стария известен представител на рода е свещеник и е от Македония. Той се преселва в днешна България в Сопот /Карлово. Когато в детството ми сме минавали подбалканския път, баща ми ми е посочвал, че тук някъде (но къде беше това тук) е местността Аретови ливади. Явно не съм запомнил добре, защото днес Уикипедия открива местностите Аретовия егрек, Аретово кланче (sic) в землището на село Иван Вазово (бивше Химитлии), южно от Карлово (ок. 25 км) и Калофер (27 км), западно от Хисар (9/ 18 км). Пак там, сред местните родове са посочени „Аретови и техните разклонения – Десови, Вътеви и Вълеви“. И трите имена не ми говорят нищо.

Наскоро, през 2021 г. чрез Фейсбук с мен се свърза потребител на Фейсбук с никнейм Angel Trangos, който ми писа:

Между другото моята прабаба, която е родена в с. Иван Вазово е с фамилия Аретова... Казва се Вида, а нейният баща - Кольо (Никола) Аретов. ...
Ами ще поразпитам братовчедите, които помнят прабаба Вида!

Но продължение не последва. Като се имат предвид топонимите в землището на това село, роднинската връзка е напълно допустима. За съжаление, за момента не ми е известно нищо повече не се знае за това възможно разклонение на фамилията. А името Кольо /Никола /Николай явно се повтаря.
И още един сходен мейл:

Казвам се Иванка Танева, а майка ми е от Аретовия род. (…) По принцип за семейството на майка ми по разбираеми причини почти не се е говорило. Доколкото съм дочувала, прадядо ми Десо е бил кмет на село Иван Вазово и по време на неговото кметуване е построено старото училище. Семейството е било заможно, но от имотите освен топоними, не знам нещо друго да сме наследили. Иначе като цяло в Иван Вазово Аретовият род се смята за по-специален, образован и доста амбициозен. (…) През последните години правя опити малко по малко да сглобя пъзела на родовата история, но за съжаление останаха малцина, които разполагат със спомени и някаква информация.

Следи от рода още се откриват в Сопот. Една графика на художничката Бинка Вазова (1909-2007), озаглавена „Къщата на баба хаджийка Ана Аретова в Сопот“ (1964), днес част от постоянната ѝ експозиция в Радиното училище в града. Доколкото разбирам, къщата я няма, тя е доста стара още през 1964, строена е вероятно преди Освобождението.

Името Никола Аретов се появява в спомените на Съба Вазова и нейния син, бъдещия генерал Владимир Вазов. Майката на поета си спомня за „Страшното“ – времето, когато сопотчани се крият от башибозуци и черкези, градчето е запалено, а съпругът ѝ е убит. След различни премеждия тя, с по-малките деца се крие в къщата на у поп Еню, на вратата хлопа поредната заплаха.

Кога влязоха, идват двама гавази, пременени в сърмени дрехи. видяха ни се като ангели: личат си – благородни хора. Посрещнахме ги. Покани ги Мустафата да седнат при чешмата. Те казаха, че са пратени от пашата за някои фамилии, че Никола Аретов измолил от пашата да прибере майка си и други, но тях нямаше, те бяха избягали през Балкана. ние се помолихме на гавазите да вземат нази в бричките. Те казаха: „Бива, който има по две лири на човек.“ (Съба Вазова. Спомени. София: Любомъдрие, 1993, с. 62-23)

Съба и другите нямат пари, обещават в Пловдив да се разплатят и тръгват. Една бележка за Никола Аретов в края, може би дело на първия издател на ръкописа Ив. Шишманов, пояснява: „Богат търговец в Пловдив, предприемач по железниците, близък с турците.“ (Пак там, с. 81) Бегълците успяват да стигнат до Пловдив, но това не е края на бедите им.

Гледам навън бай Мачо и Никола Аретов се разхождат кахърни, после влязоха при нас и ни казаха: „Пашата иска да отидете на някой манастир за пет-шест дена, затова не безпокойте се: сега ще идете, после няколко дена ще ви върнем.“ (…) Пашата казал да ни върнат в Кара топак. Никола Аретов измолил да не ни връщат в Кара топак, ами да ни прати в някой манастир: на Бачково. Горкият Аретов молил пашата да ни прати в Араповския манастир, като знаял, че е български, та няма да ни измъчват. (пак там, с. 64-65) Друга бележка пояснява за Мачо – „Баща на Иван Лилов.“ (Пак там, с. 81)

По това време (вероятно началото на 1877) в града е отворен магазин, държан от съдружниците Никола Аретов и Калист Батулов. К. Батулов бил управител, Н. Аретов, който живеел в Пловдив, където държал хотел „Шмен-де фер“, изпращал оттам стоки. За този сюжет разбирам от една пространна съдебна хроника във в. „Марица“ (г. 2, бр. 93 и 94, 19 и 26 юни 1879), към която любезно ме насочи историчката Василка Танкова. По време на Руско-турската война, след отстъплението на руските войски магазинът е разграбен и изгорен от башибозуци. Калист заедно с руснаците бяга с наличните средства. Горе-долу по същото време османското правителство затворило Никола по обвинение в „съучастия в смущенията, произлезли от дохождането на руските войски и подир някое време го изпраща на заточение, гдето из пътът умрял“.

След повторното настъпление на руските войски Георги - брат на Никола, приел имуществото на Никола в Пловдив. По това време и Батулов предявява претенции към останалото от съвместното търговско начинание. Започнало съдебно дело в Пловдивския окръжен съд, на което наследниците на Никола - съпругата Рада и синът Йероним, като ищци предявяват претенции към съдружникът на Никола да им възстанови една значителна сума и съдът приема претенциите им. Ответникът обжалва съдът намира част от исканията за необосновани, отхвърля ги и дори признава обратни претенции на К. Батулов. Любопитно е, че един от съдиите е Стоян (Цоко) Д. Каблешков, брат на революционера Тодор, няколко поколения по-късно Аретови и Каблешкови ще се сродят.

В същият 94 брой на „Марица“ е поместено съобщение от Дирекцията на правосъдието, в която са изброени назначените кантонски съдии, сред тях е и Йероним в Овчехълмска околия. Неин център е Голямо Конаре (днес град Съединение).

По някое време семейството (или част от него) се премества и в Хисаря, по думите на краеведа Атанас Кънчев: „Йероним Аретов, карловец, бил сред първите българи, установили се да живеят в курорта след Освобождението, успявайки да изкупи доста изгодно имоти от изселващи се хисарски турци.“ (Ат. Кънчев, Старият Хисар, 2015, с. 29. Благодаря на Росен Тахов, който ме насочи към тази книга.) Нотариалните актове за няколко ниви в землището на Хасково, собствеността на които бе възстановена през 90-те, посочват като собственици „наследниците на Парашкева и Йероним Аретови Попович“. От тях научавам името на прабаба ми.

Михаил Маджаров си спомня събитията след преврата на русофилите и контрапреврата (1886), който връща за кратко княз Александър на трона. Тогава Маджаров, заедно с други русофили, е арестуван и задържан първо в Пловдив, а след това изпратен под конвой в Пазарджик, където среща и други задържани. Сред тях е Ероним (sic) Аретов. Явно Маджаров го знае, поне по име, явно двамата принадлежат към сходни политически кръгове, но не са близки. Критично настроеният към новата власт мемоарист записва „едно съкращение от изпитния протокол на Ероним Аретов (бивш мирови съдия)“:

- Къде беше ти на 9 август?
- В Хисарските бани.
- Какво правеше там?
- Моите имущества и моята къща са там, следователно и моето местожителство.
- От кого се научи, че негово величество е свален от престола?
- От жандармите.
- Как те арестуваха и защо?
- Нападнаха през нощта в къщата ми, изкараха ме по гащи и след едно грубо третиране докараха ме в Пловдив. Защо ме арестуваха не зная, защото и досега никой не ми е казал.
- Получил ли си от съединистическото бюро от Пловдив писма?
- От 6 септември не съм имал с него никакви отношения.
- А в изборите на 1884 година за кого агитира.
- Не помня, но ми се чини, че агитирах за себе си.
(Михаил Маджаров. Спомени. София: Български писател, 1968, с. 646)

Ат. Кънчев открива още сведения за Йероним: „В „Български алманах“ от 1897 г. пише, че бил притежател на хотел „Аретов“ в Хисар с 25 стаи, кафене и гостилница. Вероятно е приличал на хан, някъде в западната част на курорта, край минералните бани.“ По-късно хотелът май е преименуван на „Лондон“. Краеведът прибавя: „В центъра на Хисар, от източната страна на тогавашния пазарен площад, се намирал стария хотел „Централ“, чийто собственик бил Йероним Аретов, но не се знае кога точно е построен.“ (Ат. Кънчев, Цит. съч., с. 29)

От хотел „Централ“ има запазени качествени снимка. От предишния („Лондон“?) Ат. Кънчев публикува една, но доста размазана. Това, което съм чувал, е че „Централ“ е построен от следващия Никола Аретов, сина на Йероним, който като успешен адвокат е разполагал със средства, но като болен от туберкулоза, е предусещал края си и е построил хотела, с който съпругата му да се издържа като вдовица. Един документ за собственост от 1925 определя Никола като „адвокат от Пловдив“, явно семейството е живеело там. Хотелът е отчужден през 1950, а по-късно – и разрушен.

• Предишна
• Следваща