Стереотипите за Балканите в английската литература

 

Проблемът за диалогът между културите е стар, но продължава да бъде остро актуален. И тази констатация се отнася с особена сила за българската култура, а вероятно и за всички по-малки култури. Определението “по-малки” се нуждае от уточнение, става дума за “по-малки” в териториален, демографски и в политически аспект, като под политически разбирам ролята, която тази култура играе (или смята, че играе) в съвременния геополитически пейзаж.

Прочети още: Образи в авторитетно огледало


Достойно присъствие


В ръцете ми е една ефектна и ценна книга, очевидно писана с много любов. Не бих казал, че именно с нея при нас се завръща Чавдар Мутафов, защото всъщност той присъства в пространството на българската словесност от двадесетина години. Откриваме го в интереса на сериозната критика към българските експресионисти, а което е по-важно - и като въздействие върху търсенията на днешните белетристи. Може би съм провокиран от донякъде банализирания в наши дни патос на “възкресявания” и “преоткривания”, но се изкушавам да кажа, че

Прочети още: За Чавдар Мутафов

Antwerpen06.jpg

По територия Белгия (30 000 кв. км., население 10 милиона) е чувствително по-малка от България, а от София се стига до Антверпен по-бързо, отколкото до Созопол, да кажем. И чужденецът се оправя комай по-лесно. А поводът да кажа това бе конференцията „Европейският съюз и историческите наследства на Балканите”, организирана от няколко академични институции. Основната, поне във финансово и организационно отношение е Университетски център Св. Игнатий в Антверпен (част от съществувалия доскоро католически университет, неотдавна всички университети в града са се обединили). Идеята и структурирането на проекта е на Центъра за югозиточно европейски изследвания към университета в Гент и на неговия директор проф. Раймон Детрез. Третата институция е Институтът за международна и европейски политика към католическия университет в Льовен. Всъщност първоначалната идея, до голяма степен съхранена, бе да се дискутира османското наследство на Балканите. За да съм напълно в синхрон с темата, взех един от романите на Орхан Памук и не съжалявах, въпреки че времето за четене беше малко. Но навлизането в повествованието на турския нобелов лауреат бе добро допълнение към чутото на конференцията. 

Прочети още: Европейският съюз и историческите наследства на Балканите

 

Lucian Boia, History and Myth in Romanian Consciousness.
Budapest : Central European University Press, 2001, 286 p.

 

По стечение на съдбата, в момента, в който завърших един етап от изследването на проблема за българската национална митология, попаднах на книгата на румънския историк Лучиан Боя „История и мит в румънското [национално] съзнание”. Всъщност не става дума за обикновена случайност, тъй книгата ми бе любезно предоставен от Надя Данова, която е дълбоко съпричастна с моите занимания. Така или иначе, изкушението да съпоставя своите наблюдения с изводите на сериозен изследовател като Лучиан Боя е твърде голямо, за да му устоя. При това става дума за труд, който от една страна ми е концептуално близък, а, от друга, използва историографски инструментариум, който все пак се отличава от моя предимно литературоведски подход. Лучиан Боя, професор в Букурещкия университет, е авторитетен изследовател на съвременната митология, резултатите от наблюденията му предизвикват оживени дискусии в Румъния, публикувани са на френски, английски, немски.1 Разглежданата тук книга има до момента четири издания в Румъния2 и едно – на английски, подготвено от Централноевропейския университет в Букурещ. 

Прочети още: История и мит в румънското съзнание

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.